ЧАСТ Ι-ВА. ЧЕРВЕНИТЕ БАСТИОНИ НА МВнР В ГЪРЦИЯ
Дипломатическите мисии на Република България в Република Гърция са се превърнали още от 1991 година в места за кадрови назначения на верни другари. Българската държава разкрива мисии към МВнР с две цели, първата да подържа на място тясно икономически, политически и приятелски отношения със съответната държава и на второ, да обслужва българските граждани, живеещи временно, постоянно там, както и туристи или транзитно преминаващи при нужда.
В тази статия ще се спрем на Посолството на България в Атина, Генерално консулство в Солун и двете в Република Гърция. Интересно, ако човек потърси информация в интернет, че ще открие едва една снимка на Посолството и може би нито една на Генералното ни консулство. Адреси, телефони, с които трудно може да се свърже човек има записани, информация къде актуализирана, къде не, се намира на сайта на МВнР и раздела му за двете дипломатически представителства, но от нея по начина по който е описана, човек по-скоро може да се обърка отколкото да се ориентира.
Да разгледаме следващите снимки и информация:
Материална база
Посолство на Република България в Атина, Република Гърция с консулство към него и Резиденция на българския посланик до него.
Снимка 1
Снимка 2
В Посолството ни в Атина е предвидено едно помещение едва 4 на 5 метра за обслужване на гражданите пред гише (вижте на снимка 2 в ляво помещението на приземния етаж, обозначено е и на снимка 3). Отвън има една малка козирка два метра на стълбите, която ако вали е единственият подслон за хората, но ако са много – на пътя място колкото искаш.
Снимка 3 (натиснете върху снимката за да видите на цял екран)
Защо тези мисии са забулени в мистерия от към снимков материал, а може би не само. Ако човек прочете на тези сайтове какво е написано за срещи, мероприятия и прочие за последните няколко години едва ли ще добие представа, че това всъщност са едни от дипломатическите мисии, които би трябвало да обслужват най-голямата българска диаспора в чужбина – около 300 000 и повече българи. Дали?
Нека видим и единствената снимка на Резиденцията на посланика, която се намира в интернет, явно журналистите също пазят от вятър червения бастион. Може да сравните на горната снимка колко е площта на двора и размера на резиденцията спрямо този на посолството! Резиденцията на Посланика, тоя който вече 8 месеца, още не е назначен е всъщност едно луксозно имение в един от най-скъпите квартали на Атина. В много от дипломатическите ни мисии са създадени български неделни училища, но не и в Посолство ни в Атина! Може да си направите сметката какви са разходите за поддръжка на тези имоти от джоба на данъкоплатеца, а какво той получава в замяна!?
Снимка 4
На следващите две снимки е показано Генералното Консулство на Република България в Солун, Република Гърция, намиращо се само на 40 минути път от България!
Снимка 5
Снимка 6
Личен състав и организация на работа
След всичко казано до тук, човек си мисли, че организацията на работа в тези мисии е така скроена, че да има повече недоволни граждани, имайки предвид близостта на България, да оттичат до Родината и да се снабдят с нужните документи и прочие, вместо да се редят в посолство и консулство. Каква е оценката за работата на МВнР вече ви запознахме! Десетки оплаквания може да прочете човек от изстрадали наши сънародници, близки на починали, как не могли лесно да оправят документите им, или на други ходили по няколко пъти до посолство или консулство, или пък на трети, оплакващи се от не вдигане на телефонните в мисиите!
Да видим първо какво е работното време на консулска служба! От понеделник до петък с граждани на място от 9:00 до 13:30 часа? А защо не до 15 или 16, а само 4 и половина часа?! Други посолства обслужват граждани с по-дълго работно време. По телефон пък ако набереш, глас на оператор ти съобщава, че само след 14:30 до 16:00 може да се свържеш с тях! Явно не могат да извършват две дейности едновременно. Почиват на празниците и на двете държави!
Колко е персоналът обслужващ гражданите? В Атина са 2 консули и 2 сътрудници. А в Солун 2 консули и 1 сътрудник. Поне така са обявили на сайта си МВнР. Тоест за територията на Гърция за 300 000 българи министерството предвижда обслужване от едва 7 души служители.
Тоталитарно наследство
„Временно“ изпълняващият длъжността „Ръководител Мисия“ в Посолството в Атина скоро ще направи година, а „Посланик“ не се назначава! Дали защото „временно“ са решили да оставят малко Веселин Иванов или пък няма друг по-подходящ от цялото МВнР за поста не е ясно. Ясно е обаче, че Веселин Иванов е бил офицер в бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА и може би затова сега е на топло в Гърция, за награда малко преди пенсия. Да научим повече информация за него.
Назначен е от Аню Ангелов за Директор на службата „Военна информация” (военно разузнаване), в която 44% от служителите са принадлежали към службите на комунистическия режим. Така той става първият цивилен шеф на службата. Кой е Аню Запрянов Ангелов? Член на ОК на БКП в Стара Загора. Делегат на 13-ия и 14-ия конгрес на БКП, специализант във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва. От 1987 г. е началник на щаба, а от 1990 командващ на противовъздушната отбрана (ПВО) на Сухопътни войски. Тоест верни другари поставят, други свои верни другари на най-важните постове и ведомства в България.
Веселин Иванов е уволнен от поста си в разузнаването през 2015 г. от военния министър Николай Ненчев, Предполагаемата причина е отказа му да разкрие архивите на чужди граждани – сътрудници и агенти на наши служби. Не е спазен и срокът за предоставяне в комисията по досиетата на всички материали по разкриване на отечествените сътрудници на това разузнаване. Явно нежеланието му да освободи от службата голяма част от въпросните служители, които са принадлежали към службите на комунистическия режим и са работещи още от преди 1991 г. в редиците на ведомството също е повлияло за уволнението. 6% от тези хора са възпитаници на специални школи в бившия СССР, което не е в тон със сегашната военна ориентация на страната. Според Методи Андреев, Веселин Иванов е получил софийско жителство чрез съдействието на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев.
Спокойно можем да наречем двете дипломатически мисии на Република България в Република Гърция – ЧЕРВЕНИТЕ БАСТИОНИ, защото от 1991 г. до днес от назначените в Посолството общо 9 посланици или временно изпълняващи поста – 5 са с досиета и връзки към службите, а в Солун от 7 генерални консули или временно изпълняващи длъжността – 6 са с налични досиета и/или връзки със службите! Ето ги и тях:
Да се запознаем с по-пълна информация и за останалите 4 посланици, освен упоменатия в момента Временно изпълняващ длъжността – Ръководител мисия в Посолството на Република България в Атина, Гърция :
- Богдан Иванов Богданов – Роден на 02.11.1940 г. в гр. София, вербуван 1978 г. Сътрудничи на 6 ГУ на ДС, отдел 2-ри и 9-ти като агент с псевдоним „Николов“.
Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 29.04.1991 г. до 14.07.1993 г. - Бранимир Филипов Петров – Роден на 29.09.1948 г. в София, вербуван 1978 г. Сътрудничил на Първо ГУ на ДС, отдел 2-ри в качеството си на секретен сътрудник с псевдоним „Стоев“.
Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 14.08.1993 г. до 14.08.1998 г. - Димитър Миланов Енчев – Роден на 11.06.1960 г. в гр. Сливен, вербуван 1982 г. Сътрудничил на РУ на ГЩ като сътрудник, с псевдоним Калоянов (Калоян). А по-късно е Щатен служител. От 1989 г. е назначен за разузнавач VI степен.
Съветник, временно управляващ посолството в Атина от 01.7.2005 г. до 01.10.2007 г. - Андрей Стоянов Караславов – Роден на 23.09.1948 г. в София, вербуват 1976 г. Сътрудничил на I-во ГУ на ДС, отдел 3-ти, като секретен сътрудник с псевдоним „Чавдар“.
Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 16.04.2007 г. до 2012 г. - Веселин Иванов – с които Ви запознахме в по-горните редове на статията!
Нека накратко споменем и лицата, изпълнявали длъжността Генерални консули или заместници в Генералното консулство на Република България в Солун, Република Гърция:
- Румен Димитров Цанев – Роден на 10.11.1946 г. в гр. Русе, Назначен за Щатен служител в РУ-ГЩ, станал трета степен разузнавач след курс в Москва през 1990 г.
Генерален консул в Солун от 27.07.1990 г. до 19.10.1995 г. - Илко Климентов Шивачев – Роден на 02.07.1955 г. в гр. София, вербуван 1981 г. Сътрудничил на ДС в Трето управление, първо отдел, като агент с псевдоним „Орлинов“
Генерален консул в Солун от 21.10.1995 г. до 28.02.2003 г. - Пламен Иванов Иванов – Роден на 18.09.1952 г. в гр. Плевен. Назначен за щатен служител на РУ на ГЩ през 1976 г., а през 1981 г. назначен за разузнавач 6-та степен.
Генерален консул в Солун от 14.05.2003 г. до 31.08.2009 г. - Петко Сертов – Роден 1956 г. в , през 1984 г. е назначен за щатен сътрудник във Второ ГУ на ДС – контраразузнаване. През 1989 г. е преназначен за инспектор. В последствие е Директор на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Генерален консул в Солун за 3 месеца до 27 октомври 2009 г. След скандал отново махнат! - Лъчезар Ефтимов Иванов – Роден на 22.04.1965 г. в Бургас, назначен за Щатен служител на РУ на ГЩ като разузнавач VІ степен от 1989 г.
Временно управляващ генерално консулство в Солун от 01.08.2009 г. до 31.08.2010 г. - Владимир Писанчев – Роден на 06.02.1963 г. в град София. Завършил начална училищна педагогика в СУ през 1991 г. Той също като Сертов беше шеф на ДАНС. През февруари 2014 година бившият вътрешен министър Цветан Цветанов обяви в интервю, че Писанчев е бил назначен с протекциите на Делян Пеевски. Е явно за да го „накажат“ го махнаха от националната сигурност и го сложиха за:
Генерален консул на България в Солун от 02.09.2015 г. и до момента!
Остава да гадаем за останалите служители, за които няма към момента налични такива данни, но много притесняващо е, че 70% от висшия ръководен апарат на мисиите е час от една тоталитарна система, служеща кой знае днес на кого, след като официално сме в НАТО. За останалите 30% можем да гадаем. Факт е, че много от досиета са били унищожени (във военното разузнаване 50% от досиетата са били „прочистени“ защото от наличните към 1989 г. над 30 000 досиета, днес са налични едва половината) или скрити, копия със сигурност обаче от тях някъде се пазят, я за компромати, я за контрол, може би в България, но със сигурност в Русия. РУ на ГЩ (военното разузнаване) е известно у нас като филиал на съветското ГРУ при тоталитаризма. Вижте колко от информацията е унищожена в цифри на сайта на agentibg.com.
Най-смущаващото в случая с посолството в Атина и консулството в Солун е, че тези 11 от общо 16 Посланици и Консули са били назначавани от различни цветове правителства, както и продължават да бъдат назначавани и до днес. ВИЖТЕ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАМА, които дори към момента са действащи! Това означава едно. Няма политически партии, Партията е една – БКП, но е придобила различни цветове като лакмус в зависимост от чий химикал на чужда държава се е отъркала в последните години. Влиянието на Америка, Русия и Турция е толкова осезаемо, повече дори от времето на тоталитаризма. Интересно как тези лица са получили екзекватура от Гърция с указ на гръцкия президент след като е ясно, че са свързани с тоталитарната система?
Затова не се чудете, че няма никой в затворите и затова банки се източват пред очите ни! Да имаш досие днес вместо ограничение се превърна едва ли не в ИЗИСКВАНЕ ЗА ПОВИШЕНИЕ !
Само в Гърция ли МВнР назначава такива ръководни кадри?
Посланици и Генерални консули да са агенти явно си е нещо нормално за служители в МВнР, след като повечето Директори на дирекции са свързани със службите. Интересен момент е, че Министър Николай Младенов (правителството на Б. Борисов) отзовава Посланик Раковски Лашев от Скопие през 2011-та, назначен от агент „Гоце“ – Президента на Република България – Георги Първанов, защото комисията по досиетата оповестява, че е бил щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, назначен от 1981 г. и член на БКП от 1979 г. Завършил е Московския държавен институт. Баща му и съпругата му също са членове на БКП. Раковски Лашев, вместо да поеме към „пенсия“ или да напусне системата е оставен на едно от най-високите стъпала в нея – Директор на Дирекция „Консулски отношения“!
Оказва се, че общо 12 шефове на общо 21 дирекции на специализираната администрация са били сътрудници или служители на разузнавателните служби на репресивния апарат. Общо 56 сътрудници на бившата Държавна сигурност са били на служба в Министерство на външните работи към края на 2016 г. Разбира се една част от тях са били топ разузнавачи, а не най-обикновени агенти, но самия факт колко много са те, ни обърква на къде ни води МВнР, дали към Европа или към онези, на които тези хора са служили от тоталитарния режим.
Още по голямо недоумение буди обаче факт номер две, че пак при правителство на Бойко Борисов, миналата година Раковски Симеонов Лашев (първата снимката – на постера в началото) е назначен не къде да е, а в Постоянното представителство на Република България към Службата на ООН и другите международни организации в Женева, Швейцария. Интересно как НАТО приема „посланици“ с агентурни досиета да му дишат във врата? Или агентите са двойни или пък са толкова малки пешки за Европа и Запада, че не им пука, въпреки написаното в досието на Лашев:„Задълбочено изучава политиката и решенията на партията. Има много добра марксиско-ленинска подготовка“!
Миналата година Раковски Лашев излъга в Народното събрание пред комисията по политики за българите в чужбина, че няма желаещи за подаване на заявления за документи онлайн от чужбина в новата онлайн услуга на министерството, за която се оказа че всъщност е неработеща половин година след крайния срок и след като са усвоени средствата за това. Но какво друго да очакваш от такива хора!
Защо обаче България е оставила един 63 годишен офицер там за Посланик? От признателност за делата му, да му уреди старините или да продължава да действа с „разузнаването“, след като отдавна е можело да бъде пенсиониран. А може би „гарван, гарвана око не вади“ и всичките кадри от този ранг са агенти, разузнавачи и прочие лица от онази система. Лица, които вече 27 години демокрация държат рула на кораба, от Гоце, през тях самите, та вече и до децата им. Не едно от тях отдавна работят в тая семейна система на „външните“ работи.
Наследство от тоталитаризма
Абсолютно ясно е защо тези другари саботират комисията по досиетата, като пречат да се покажат принадлежността към тоталитарните служби на БКП на тях или свързани с тях лица, както и на бивши и настоящи разузнавачи, свързани с Държавна сигурност или подведомственото на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР военно разузнаване по време на комунистическия режим!
Естествено всяко правило си има и изключения и между тези лица има една малка част хора, борили се за държавата и народи си, но тя ги приравни всички в едно. Така обикновеният доносник бе сложен рамо до рамо с нашите разузнавачи в чужбина, като комисията по досиета докладва всички наред и под общ знаменател. Кой на кого обаче е докладвал, едва ли истината ще бъде някого оповестена и тези броящи си на пръсти патриоти са обречени да носят всички негативи свързващи ги с техните колеги и приятели от този порочен кръг на досиета, агенти, доноси и прочие.
Ние обаче не трябва да забравяме, че цялата тази система е от един тоталитарен строй с лагери, в които хората бяха бичувани, „осъждани“ без съд и присъда и дори убивани заради думите си и вижданията си. Строй покварен и с които България избра да се раздели. Редно бе всички с принадлежност да бъдат отстранени от системата без да имат право повече да участват в нея на ръководни постове, тези които са отдавна за пенсия да поемат към нея, а за по-младите от тях има доста други длъжности, на които може да се докажат ако желаят.
За жалост България е в НАТО основно с кадрови и ръководен състав от бившата държавна сигурност, тайните служби служили на бившия Съветски съюз, както и лица, работили само за собственото си благо, слуги на червения режим и до днес, уреждащи себе си и децата си, под претекст, че милеели за родината. Така наречената лустрация в България не само не се осъществи, а напротив, много от тях бяха реабилитирани и дори в момента са на по-високи длъжности от преди. За Атина се спряга името на Красимир Тулечки – сътрудник под псевдонима „Мирчев“ на РУ-ГЩ от 1985 г. Завършил е Дипломатическа академия в Москва.
Да не поставяме всички под общ знаменател
Разбира се не може заради комунистическата принадлежност на ръководните кадри на мисиите, обикновените служители да носят и те негативи. На българския народ и държава са нужни повече млади хора, знаещи и можещи, работещи ежедневно сред хората. Както е необходимо, да бъдат оставени действително да работят, а не затрупвани с разузнаване и прочие. На следващата снимка Ви показваме едно от тези лица в Гърция, Завеждащият консулска служба в Посолството на Република България в Атина – Консул г-н Любомир Георгиев. Такива млади хора са нужни на гражданите, знаещи, можещи, с желание за работа и с възможности.
(photo: източник интернет)
А народът, чака някой да му помогне, да му извърши нужните услуги и плаща прескъпо за това, ето защо финансовата дейност и административния ресурс на МВнР с неговите 104 дипломатически представителства в чужбина, ще е предмет на следващата ни статия!
ОЧАКВАЙТЕ:
ЧАСТ II-ра. МВнР, МАЩЕХА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ПО СВЕТА
В нея ще научите за приходите и разходите на министерството, какви имоти притежава, как се управляват те до днес. Ще ви запознаем с количеството персонал и брой на извършените от тях услуги. Ще ви обясним как да организирате изнесени консулски дни в отдалечен за вас район, както и ще ви представим много статистически данни за работата на министерството. Ще установим колко са лицата с връзки с тоталитарния режим в министерството и колко все още са на действаща служба, въпреки досиетата си.
Ще прочете и мнения на граждани за нивото на обслужването. Ще поговорим за касичката на МВнР наречена Преводи и легализации и защо в чужбина, например в Гърция се вади Апостил върху документ БЕЗПЛАТНО, а в България това става само на едно място в МВнР в София и то срещу сумата от 30 лева за същия ден. Ще се опитаме да покажем колко „заклети“ са преводачите към министерството, на които сме принудени да плащаме баснословни суми пари и защо наредбата, която урежда този въпрос е последно актуализирана през 1990 г.
Дали всичко ще се промени, тепърва предстои да видим. На 4 май 2017 г-жа Екатерина Захариева пое поста на вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи с амбиция и заявка да промени нещата. Дали най-накрая Външно ще се отърси от комунистическия режим, дали новият министър има волята и смелостта да отзове лица като Раковски Лашев и въпросните консули и посланици, все още назначени на такива постове в страните от НАТО, но работили за тоталитарния режим тепърва ще видим! Времето е съдник и ще покаже. Можем само да адмирираме твърдата позиция на г-жа Екатерина Захариева, изказана по повод на вмешателството на турския посланик във вътрешните въпроси на Република България още в първия й работен ден. Милиони българи чакат това да се случи, но дали вярват вече, че е възможна тази така желана промяна?!
Дали МВнР най-накрая ще промени политиката си и към самите българи в чужбина, обръщайки им нужното внимание и услуги на ниво и в срок. Дали ще помага да се запазят езика и културата ни, както и връзката с Родината. Затова не е достатъчно само няколко уволнения на посланици и консули, а цялостно преструктуриране на броя и квалификацията на обслужващия персонал, работно време и повече извършвани услуги на място. Промяна на ценовата политика и на тарифите на услугите. Българите в чужбина заплащат услугите извършвани от министерството на завишени цени без разумно обяснение. Две трети от приходите на министерството са от извършването на тези услуги. Гражданите имат право достойно да получат необходимата помощ.
Особено важно е да се създаде перо за особени случаи на изпаднали в беда български граждани в чужбина, което до днес не съществува, а всяка изнасилена или пребита наша майка в чужбина, всеки ограбен и нападнат турист, както и катастрофирали и дори починалите, но без близки, са оставени всички да се спасяват по единично, БЕЗ НАКАКВА ПОМОЩ ОТ ДЪРЖАВАТА! Г-жа Захариева, ваш ред е да подадете ръка на българските граждани в чужбина, да откриете къде са проблемите и незабавно да бъдат премахнати, да се създадат нужните условия за нормална работа на консулските служби и нашите деца и родители в чужбина да не чувстват българската държава като мащеха!
Зареждане ...
Петър Анастасов
www.BulgariaPress.com
Никога не съм срещал публикация за досие на Писанчев?
От къде са ти данните?
До ДС:
Къде прочетохте в статията, че е казано, че Писанчев е с досие?
Два пъти я прегледах, доколкото разбирам е дълбоко оплетен с тях.