100-те проекта за Изборен закон!

Новият изборен закон се оказа препъни камък за законотворците. 

Де го чукаш, де се пука. Желанието и възможностите на куцо и сакато да се изявяват като законотворци, превърна Народното събрание в турско кафене и не само! След като беше променен, изменен, пооправен и натъкмен, новият изборен закон се оказа отново ТЕМА №1 на българите по света и у нас. Стигнахме пак до кривата круша…

Едни и същи недоволни, едни и същи стачкуващи, едни и същи лица.

Гласът на диаспората отново не е чут. Напротив, псевдо представители тичат по етажите на властта да си защитават лични интереси, амбиции и да си лансират свои комерсиални цели. На групи по 20 човека, от няколко места по света в  едни телевизии се появиха и заговориха непознати ни лица. Те се обявиха за Левски и Ботев и заговориха от името на 2 милиона българи. Още по-лошо, някои от тях си вмениха функциите на ЦИК и обявиха, че сами са отваряли секции в чужбина, явно визиращи, събирането на подписи.

Депутатите нито в клин, нито в ръкав, объркани от кашата, която са създали за пореден пет се втурнаха да се харесват на тази “диаспората”. Въпреки, че я виждат за първи път и някога не са говорили с тях. Оказа се, че половината от ревящите “защитници на българите в чужбина” всъщност отдавна живеят в България (някои над 5 години). Явно това не им пречи да се представят за преуспели българи от чужбина.

Интервю след интервю по едни и същи медии

(с най-малката възможна аудитория), с неясни интереси се говореше само от страна на тези кръгове. Това не бе диалог, а монолог. Едни и същи лица с едни и същи доводи. Чрез Skype включвания от Канада, Швейцария и Занзибар, тези телевизии се опитаха да внушават на хората, колко голяма представителност имали “говорителите”. Заговори се за нов Великден, протести и прочие. Истината е, че тези хора НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ никого, а просто поредния подбор на послушни в групи с чужди интереси. Явно едни кръгове се опитват да подготвят свои представители, представящи ги като  “представители” на българите по света. Част от тях бяха в НЕЛЕГИТИМЕН ТАЕН Консултативен съвет към Председателя на ДАБЧ, за които никой по света и у нас не чу. В които не само си проличаха липса на каквато и да е връзка с диаспората, но и самите участници едва ли не се избиха кой да е командир. Последваха оставки, отводи и напускания на съвета, за капак на гърнето съвета се “саморазпусна”. Не само нищо не направиха, а дори опорочиха идеите (не че предлагаха нещо, там просто си играеха на мини народно събрание на диаспората).

Тези хора участват и в групичките на “Протестна мрежа”, “NOрешарски”, “Гласувай без граници” и са дежурните по митинги и площади последните години против всяко едно правителство, без значение кое е. Това са хора, появяващи се винаги преди избори и участващи активно УЖ от името на диаспората. Тези хора НЯМАТ НИКАКВИ ИДЕИ, но имат желание да дестабилизират, рушат и унищожават. Затова са и против всички. Затова само викат по площадите, но не организират една нова тяхна партия. Или някой си мисли, че ако 2 милиона ги подкрепяха, тези хора нямаше да направят една партия?!

Какво показва статистиката?

Активно гласуващите българи в чужбина достигнаха максимума през 2009-та – 153 534 гласували, при 4 345 000 души в родината! Интересното е, че уж увеличил се броя на секциите с 150 в чужбина през 2014-та, гласувалите там бяха с близо 9 000 по-малко от тези през 2009-та. Да не говорим за смешните резултата на гласуването на Референдума миналата година. Гласувалите от чужбина бяха едва 1% спрямо тези от България. Да погледнем таблицата:

Пародия, това е желанието на някои родни депутати да се харесат в последният момент и да натрупат бонус точки. Хвърлили се и леви и десни да променят отново закона. За 4 дни в Народното събрание са внесени 7 различни ЗАКОНОПРОЕКТИ за поредна промяна на Изборния Кодекс.

Това не само е срамно, а е недопустимо. Ветото на Президента не мина, както беше ясно. Това е още един показател, колко ненужна е тази институция, трупаща само разход на родината и данъкоплатците. За миналата година Президентството е похарчило повече, отколкото е субсидията за всички български училища зад граница, взети заедно. Вместо да учим децата в чужбина на роден език, ние храним институции без власт, политици без сила. Срамно е.

Омбусманът е уж безспристрастен.

Отново за капак и Омбудсманът на Република България не можа да се примири, че е напуснала червената партия и реши да се изживява отново като законотворец. Г-жа Манолова е ползвана като трамплин от тази групичката псевдо активисти, представящи се и говорещи от името на диаспората. Тайни уговорки под масата с определени хора, специални срещи с определени лица, застъпване зад неясни интереси и лобиране в полза уж на диаспората. Всичко това е умело изиграно в ефир и пак около този изборен закон…

Заглавия в медиите за срещите с Президента и Омбудсмана с “представители” на диаспората може да излъжат българите в родината, но не и самата Диаспора. Тази, която не само никой не я е питал, но и не е съобщил къде, с кого и за какво ще се говори. Самоназначилите се говорители, са просто борци за лични интереси с огромно желание да бъдат забелязани, а може би и поканени като “представители” на българите по света. Някои пък не ги допуснаха до срещата с г-жа Манолова, не били от поканените или по-скоро неудобни! Така 3-4 човека се срещаха наред с партии и коалиции. Интересно защо никъде не бяха показани 100% записите на разговорите, а само моменти от тях! Все пак нищо тайно няма нали? Редно е нашите сънародници да знаят какво някои говори от тяхно име!

Делението на българи в България и на такива по света за пореден път се засилва

вместо да се търси начин да се топи тази интрига.

Кому е нужен район “Чужбина”, ако има електронно гласуване и/или такова по пощата?

Нужен е на онези, желаещи да си защитават интересите извън България, но не и в самата нея. Кому у нужно отпадането на невъзможността за избиране на хора с двойно гражданство? Само на онези, не желаещи да работят в името на Родината. Толкова ли е ценно това гражданство и чии интереси би защитавал един българин с двойно гражданство, живеещ в чужбина 20-30 години, непознаващ проблемите в България. Естествено своите и на обръчите и кръговете фирми, с които се е обвързал. И днес наблюдаваме едно лобиране от тези мними представители за собствените им бизнес интереси и цели. На срещата на “говорителите” с депутатите, видяхме в ръцете на представителите на народната власт, седнали на масата едни комерсиални каталози, раздадени им от “представители” на диаспората. Дали в тия каталози има нещо за българите в чужбина или са личен бизнес, предполагаме се досещате. Явно е, че

всеки лобира за себе си, другото е замазване на очи и изписване на вежди

Да не говорим за лобиращите за електронното гласуване и връзките им с фирмите, правещи софтуер за гласуване. Това лобирането не е от днес. Имейли, доказващи връзките на тези хора и лобирането им в полза на частни фирми директно към най-високо ниво на властта – Председателят на Народното събрание и прочие са налице. Кой може да се гарантира, че тези интереси няма един ден да ни изиграят лоша шега и тяхната добронамереност. Възможно ли е, няколко никому неизвестни българи да накарат едно цяло Народно събрание да стане на цирк?

Естествено, че Националната ни сигурност е над всичко. И кой би позволил примерно испанска фирма да контролира и събира резултатите от вота. Ами ако бъдат променени? Ами ако утре се появи нова група представители на друга част на диаспората с други искания? Пак ли ще се променя кодекса?

Всичко това е един фарс.

Автоматично отваряне на секции при поне 100 гласували ДА, но НЕ за 5 години както искат, а за последното гласуване. Това би било доста по-разумно. Искали да гласуват, но трудно щели да съберат подписи, нещо самите Те си влизат в противоречие с казаното.

Спекулира се и се преекспонира  с нарушеното ни право! Правото ни не е отнето. Всеки желаещ може да гласува. Така както един българин в родината намиращ се във Варна, трябва да се върне до родното си място, за да гласува, така и един българин в Америка, ще отида на 2000 километра да гласува. Все пак в Америка заплатите са пропорционални на разстоянията нали. Т.е. еднаква тежест има за българина в България и за българина в Америка цената на билета. Интересно при толкова секции, открити за Референдума през 2009-та, къде бяха тези толкова “активни” американски наши съграждани и защо не гласуваха, нали имаха тази възможност, защо не направиха 500 секции, нямаше ограничения, защо не гласуваха 100 000? Защото  нямат интерес.

Никой няма алтернатива!

Крайно време е да се спре този цирк. Като някой иска да оправя родината да заповяда обратно. Тия лафове за “най-големия инвеститор” да си ги приказват на децата за лека нощ. Когато някой преуспял в чужбина българин се завърне и отвори фабрика, назначи персонал и започне да плаща за бизнеса си  данъци, заплати и осигуровки, тогава да говори, че бил инвеститор. Били плащали от чужбина данък собственост! Оставаше и да искат да се освободят. Били пращали пари на баба и дядо. Браво да са Ви живи и здрави. Интересно живеещите в България дали са избили своите родители? Явно само от чужбина се дават средства.

Прочетете тълкуванието на думата ИНВЕСТИТОР

в българския тълковен речник, преди да си лепите титли. Колко от успелите се завърнаха у дома? Още повече, едва ли едва ли е морално някой си от Занзибар, живеещ 30 години там и никога не възнамеряващ да се върне да определя в родината правилата и нормите на живот, още повече ако е приел и чуждо гражданство. Това, което е нужно на тези хора са своевременни и качествени административни услуги от страна на родината, запазване на културата и традициите ни. Но явно тези теми са извън обхвата на тези “говорители”, защото те се активират само по изборни въпроси и само преди избори!

На рушене сме първи, но не е ясно защо не построим първо новата си къща, преди да сме съборили старата! Доста хора искат промяна, но не е ясно кой може да я предложи, гарантира и удържи от лапите на олигарсите, държащи Родината ни в окови.

Петър Анастасов
www.BulgariaPress.com