БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ ПРЕС

Обединението прави силата

ЗА “ОТНЕТОТО” ПРАВО, КРИВО РАЗБРАНО!

от

Отново за промените в Изборния закон.

Коментар на няколко случайно избрани мнения по проблема с гласуване от чужбина,”отнетите права” и българите по света и у нас!
Кой, накъде тегли ципа в този момент и дали работи за обединението на Родината ни в действителност. Коментарите са по част от мненията оцветени в червено.Мнение първо – за интереса

“Яна Фишер, българка в Цюрих, ръководител на софтуерен проект в голяма компания: Ние българите зад граница сме информирани за това, което става в България, и фактът, че не сме си хвърлили паспортите, означава, че то ни засяга, и държим на правото си на глас. Това, което става обаче, е идеален начин да престанем да се чувстваме равноправни българи.[1] Ограниченията сега гарантират само това, че броя на гласовете ще намалеят, а с това България нищо не печели. Или? Единствено показва, че нашите парламентаристи не проявяват компетентност. И сега нещо конкретно: ако закрият секцията ни тук, в Цюрих, ще се загубят поне 2000 гласа на българи от северна Швейцария и южна Германия.[2] Никой от нас няма да се вдигне да ходи до Берн. Това ли е целта в крайна сметка, пита Яна Фишер.“

Коментар:

1. Ако само това ви държи да сте българи! Никой не е отнел право, а е променен начина, по който може да са упражни това право извън територията на Република България по определени политически причини.
2.Гласувалите в Цюрих на последните три парламентарни избори са 2009-та 313, 2013-та 354 и 473 пред 2014-та година (средно за 380 човека на гласуване). На важния за българите в чужбина Референдум 2015-та, гласувалите в секция Цюрих са 304 човека. Както е видно интересът там варира от 300 до 400 човека в зависимост от интереса, който хората проявяват към вида гласуване. Определено спомената 2000 души от г-жа Фишер са с 5-6 пъти повече преувеличени.

* * *

Мнение второ – защо не се гласувало

“Анели Младенова, директор по превенция, качество и околна среда в частна френска компания, Франция: Аз съм обикновен български гражданин, от 23 години във Франция, който няма претенции да разбира политиката в България, но не мога да не отбележа, че възможностите ни за гласуване са доста ограничени от години и поради това много българи в чужбина не гласуват.[3] Основен проблем е географската отдалеченост, ако не живеем в Париж. Само от няколко години се създаде секция в Марсилия, в други градове вероятно също има, но не съм се интересувала (далече са от местоживеенето ми). За мен има по-съществени въпроси : каква е българската политика за федериране на българите от страната и чужбина? Къде са заложени правата на българите в чужбина на държавно ниво: права за участие в политическия живот (в кодекса горе-долу), право за изучаване на роден език зад граница, право на съдебна защита, право за изповядване на религията, право на здравни осигуровки и социални права…[4] Има частична информация за последните. В момента на практика се ограничава ограничението за гласуване. Но както казах, за мен въпросът е по-глобален и очаквам позитивна комуникация от държавници за правата на българите в България и по света. Гражданската дестабилизация не е в ничия полза.“

Коментар:

3. Абсолютно правилно! Може би е редно диаспората да се обедини за създаване на нови, лесни и алтернативни начина на упражняване на това право. До момента, автоматичното разкриване на нови секции за гласували над 100 човека за последните 5 години, даваше техническа възможност разтваряне на секции и за 20-30 човека. Много по-разумно е да се даде на тези хора, алтернативен начин да могат да упражнят правото си, без те да влизат в скъпи разходи за пътуване.
4. Ето това са истинските проблеми на диаспората, на които за съжаление никой не дава гласност.

* * *

Мнение трето – за политиката към българите извън България

“Светлана Драгнева, вицепрезидент на Асоциацията на българите в Украйна: Политиката към българите в чужбина трябва да е приоритетна за държавата.[5] Имайки предвид големия брой българи в чужбина, ограничаването на правото им да гласуват[6] е в разрез с тази политика. Въпросът трябва да се обсъжда много широко и държавните институции, от които зависи, би трябвало положително да решат проблема.“

Коментар:

5. Политиката на държавата е трябва да е към БЪЛГАРИТЕ! Те са едни и в Родината и в чужбина! Едни закони, едни права! Никой няма право на приоритет. ЕДИН човек е равен на ЕДИН човек. Без значение къде се намира.
6. Ограничава се възможността за гласуване по определени начини, а не правото! То е гарантирано със закон и всеки български гражданин има това право!

* * *

Четвърто мнение – негласуващи навън, не биха и ако живееха в България

“Кирил Шаров, български лекар в Цюрих, Швейцария: Според мен проблемите с изборния кодекс имат няколко аспекта. Първо – обидно е да бъдеш дискриминиран от своите, независимо къде си, откога си някъде и защо си там, а не в България, коментира за Фрогнюз д-р Кирил Шаров, български лекар в Цюрих, Швейцария. Тези промени няма да сплотят българите, а ще създадат още една разделителна линия в българската популация – живеещи и “страдащи” в България и “избягали от Ада”. И преди гласуването в чужбина беше свързано с един загубен ден. Аз съм чакал с часове в Мюнхен, за да гласувам. Сега, на практика, това става невъзможно. Колко души могат да минат физически в този ден през дипломатическите представителства?

Това е поредната “тъпащина” на българския политик или поне на неговия обобщен образ, изключения има, слава Богу, доказал с годините какви ли не качества, включително и често също липса на интелект. Вместо държавата да води пробългарска политика, да се опита да подкрепя българските малцинства, да дава сигурност и да работи за Българска доктрина, отново сме свидетели на събития от “политикантска селска вечеринка”. Второ обаче – наистина, много от тези, които живеят в чужбина, в голяма степен дори и не се интересуват от България. Те не биха гласували и ако живеят в България. Такова е нивото на политическата ни култура и на обществено развитие в тоя труден за България момент, за жалост.[7]“Държавата” трябва да анализира този факт и да търси решения на проблема, а не да го задълбочава още повече.

Разбираем е негативизмът на живеещи в България,

че секциите в чужбина се плащат с данъци на български данъкоплатци. Но с такива пари и много по-често от един път на четири години се плащат и “по-абсурдни” неща. С такива пари се плащат и българските мисии по света. А живеещите в чужбина имат и несъзнателно мисията да представят България, за добро или за лошо. Трето – тези промени имат определено някаква цел! Ако целта е да не гласуват български граждани, живеещи в Турция, то това първо няма да бъде постигнато, защото Турция граничи с България, а турците са показали, че са по-организирани от нас, българите, а освен това такива промени, стремящи се да изолират една конкретна група български поданици, са криминални, абсурдни и опасни. С две думи, това е поредната абсолютно недообмислена безумна активност на законодателната власт. Законите трябва да се пишат от най-мъдрите и добронамерени в държавата, а не доста често от една група, напомняща шайка провинциални (не се визира регионален произход, а по-скоро ретроградна енергия и схлупени хоризонти) еснафи със съмнителна репутация и често липсващо солидно образование, а дори и възпитание, поне по моите представи за това, заявява д-р Шаров. Нека думите ми да не бъдат приемани като абсурдно обобщение и опит за обида, също не и лично!“

Коментар:

7. Без коментар, думите са пределно точни!

* * *

Мнение пето – за задължителното гласуване и район “Чужбина”

“Иван Карчев, продуцент във Виена, Австрия: Абсолютно безсмислено е да се въвежда задължително гласуване и паралелно с това да се ограничават възможностите на българите зад граница да изпълняват това свое задължение.[8] Отделно от този фарс, битува мнението, че емигрантите не е редно да гласуват, защото нито плащат данъци в България, нито са толкова добре запознати с вътрешнополитическия живот. В ерата на интернет и он-лайн медиите всеки, който се интересува от някаква тема, е добре информиран. Това важи с пълна сила и за хилядите емигранти, които живеят извън пределите на родината си – те са отлично информирани. В лицето на чуждестранните медии те дори имат допълнителни източници на мнение и нови гледни точки. Пренебрегвайки икономическата страна на въпроса, не трябва да забравяме, че мигрантите оставят зад себе си семейства, роднини и приятели. Да се твърди, че всички те не се интересуват от политическите събития в страната и своето бъдеще е пълен абсурд. Със същия успех може да се твърди, че хъшовете в Браила са били апатични към ситуацията в родина им.

Смятам за погрешни опитите на политиците да ограничат възможностите за гласуване в чужбина. Това би съдействало допълнително за раздялата на обществото в две класи и допринесло за разширяване на пропастта между българите зад граница и техните сънародници в България. Остават само няколко години, докато хиляди българи в Европа получат правото да получат гражданство в страните, където работят. Сега е моментът да си зададем въпроса, каква част от тях ще направят тази крачка, огорчени и отблъснати от държавната политика на България спрямо тях. Във връзка с това смятам за правилно не само създаването на условия за улеснено гласуване, ускореното включване на он-лайн гласуването, но и създаването на Многомандатен избирателен район „Чужбина“, който да представя и защитава интересите на живеещите в чужбина сънародници.[9]

Коментар:

8. Правилно, текстовете си противоречат, още повече вменяване на това НОВО ЗАДЪЛЖЕНИЕ за гласуване, а не ПРАВО на избора за гласуване, променя единствено математически нещата и финансово, но не води до възможност за избор. Човек, не избрал свой кандидат и не гласуващ, ако отиде по задължение, може да пусне празен плик, което просто отчита просто по-малък процент преди преразпределението на преминалите 4-те процента партии. Това ново задължение, не го прави гласоподавател, а насилствено накаран. Въпросът е, ЗАЩО не гласува и КАК да го накараме да иска да гласува! А отговорът е ясен. Ако той повярва, че ИМА ЗА КОГО, който с неговият глас може да промени нещата така както избирателя желае. Там е проблемът. Насила хубост не става. Не е редно едно право да се превръща в задължение.
9. В тази си част си противоречите с тезата за разделението, за което говорите. Район “Чужбина“, не само води до още разделение, но по начина на изграждане на сегашното Народно събрание от партии, веднъж избраният депутат работи, каквото каже ръководството, а не каквото му диктуват избралите го. Ако приемем, че евентуалните депутати от този район в името на избрали заработят за тях, отново се получава разделение. Едни работят за България, други за чужбина.

Липсващото звено

Връзката на България с българите в чужбина се осъществява по няколко начина. Чрез МВнР (Дипломатически мисии, Консулства, Почетни консули), ДАБЧ, МОН и още няколко други. Какво им е нужно на българите в чужбина. Лесно, точно и бързо обслужване. Изучаване на роден език. Правна защита при спешни случай и други. Възможност да упражнят правото си на глас и други. Защо тогава не се ЗАСИЛИ КАПАЦИТЕТА НА ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ. Нека има повече обслужващи специалисти, по-голям бюджет и повече услуги. Качеството на обслужването също не е без значение. Тук важна стъпка са всички Е-услуги. Те са в полза за всички граждани, без значение дали са в България или в чужбина.

В заключение…

Медийното изкривяване през призмата на определени неясни интереси от чужбина в момента е основният Национален проблем. Медии генерират ШОК и СТРЕС, водещ до разделение на едни и други българи само за да повдигнат с няколко пункта рейтинга си, но всъщност изпълняват своята поръчкова журналистика в зависимост от икономическата и/или политическата линия собствениците им и кръговете, от които смучат средства. Никоя медия реално не се допитва до достатъчно голям кръг българи у дома и по света, за да може да предостави различни гледни точки. Избират се няколко удобни говорещи и им се дава думата. Така всички са доволни, а в хората се гради поетапно покана за цирк, самото шоу и последвали резултати – „Ново“ Правителство, „Нов“ Президент, „Нови“ хора… Дали? Затова сме на едно и също място – ПОСЛЕДНИ В ЕВРОПА, задминаващи доста страни от оня лош „трети“ свят, който много често ползват за да ни измият очите!

Господа управляващи, скъпи съграждани, НИЕ сме в четвъртия свят, не във втория!
РАЗДЕЛЕНИ на едни и други, бели и черни, сини и червени, наши и ваши, от една или друга религия, навън или у дома и прочие, НЕ САМО НЯМА ДА СЕ ОПРАВИМ, А ЩЕ ИЗЧЕЗНЕМ! Ако първо не се обединим в ЕКИП или както сме не зададем 1 цел, никога няма да се оправим. Ще си останем винаги наши и ваши, добри и лоши, вечно воюващи и САМОизбиващи се!

Да предложим алтернативна къща и да я построим, преди да съборим къщата, в която живеем!

 

П. Анастасов
www.BulgariaPress.com

Вашият коментар

Вашият имейл няма да се публикува.

*

Послено от БЪЛГАРИЯ