БАРЕЛ – УДОБНАТА МЕРНА ЕДИНИЦА

Барел, варел, на бензиностанцията – двулевка! Какво е барел и защо така умело се използва при съобщаването на цените на горивата в родината ни? Естествено за да му е по-трудно на обикновения гражданин да си направи елементарна сметка! Никакъв проблем не е да има и аналогична статистика за литър, но тогава в главите ни излизат повече въпроси.

Думата Барел е превод на английската barrel, означаваща в случая варел. Съкратено нефтен барел се записва с bbl. Сега да приравним този варел в това, в което учим и смятаме от 1 клас в България. И така ЕДИН АМЕРИКАНСКИ НЕФТЕН БАРЕЛ (варел) е равен: на 42 американски галона, на 34,972 английски галона, на 35 имперски галона и на 158,987 литра ! Тоест за да не се объркваме добавяме 1 капка и получаваме 159 литра обем. Нека проследим всичко от недрата на океана до нашия резервоар…

Суровият петрол(нефт) е различни сортове, а най-използваният се нарича Брент (на анг. Brent). Информация с описание що е то нефт(петрол) прочете в Wikipedia -> ТУК. На световната борса петролът се търгува в нефтен барел с цена в американски долар. Т.е. за да измерим на каква цена се закупува този продукт преди дори да е доставен и обработен, ние трябва да го конвертираме от барели в литри и от US долари в български левове. Така ще можем да видим каква е разликата за единица обем (1 литър) относително между началния и крайния продукт. Тази разлика разбира се е относителна, защото от 1 единица вложена не се получава 1 единица краен резултат, обаче съотношението между тях би било редна да върви през годините относително пропорционално. Така ще видим как цената на практика се определя, не само то търсенето и предлагането, а в повечето случаи от картелни споразумения между големите производители и търговци по веригата. И така…

Преработката на суровия нефт се нарича рафиниране. Така се извличат две групи продукти леки (бензин и дизел) и тежки (асфалт, малса, мазут и пр.). Ще се абстрахираме от останалите продукти и ще сравним примерните цени на световната борса на основният продукт – нефта и крайният продукт – горивото бензин, измерени освен в галони за USD и за литри в ЛЕВА. Естествено не трябва да забравяме, че българският лев е фиксиран за Евро-то и трябва да отчетем и спада на същото за последните години, което води до допълнително оскъпяване на крайния продукт само от курсовата разлика.

И така може да видите една таблица за движението на це
ната на суровия петрол в американски долари (към стойността им от 2008-ма) с две скали. Оранжевата показва колко е реалната цена за барел, а синята показва колко долара са давани за барел пред конкретната година по номинал, без да се отчита обезценяването на долара.

Натиснете за отваряне на цял екран!

Естествено няма да сравняваме цените за 150 години, но от тази таблица се вижда два пика. Първият е студената война между изтока и запада, а вторият е след започването на войната в Ирак от 2003-та. Рязкото спадане за последните 6 месеца ще обясним по-долу. Нека сега погледнем една таблица показваща вторият пик в по-разгърнат мащаб, в който се виждат еднаквите нива за барел Брент през 2003-та и днес януари 2016-та.

На какво ще обърнем внимание от тази снимка. Първо, началото на войната в Ирак, последвалите войни в региона на основните производители и износители на петрол и наложените световни санкции от една страна рязка намаляват количествата на пазара, съответно се получава липса. А когато има недостиг е естествено купувачите да предлагат и по-големи суми за сделките. Второ, контрола по тези вериги производител, рафинерия, дистрибуция е контролиран от световните сили, които определят влияние на своята политика в регионите, в които „държат“ основния пазарен дял. Така отново изтока и запада се явяват регулатор на тези цени. Ембаргото на практика ограничава количествата, но печалбите растат драстично, заради пиковете в надценките при непроменени други условия. Представяте си какви печалби се акумулират през тези 5 години 2003-2008, след като цената от 25 USD за барел е достигнала до максимума си от близо 150 USD за барел. Това са 500% увеличение на цената при 5% максимум банкови лихви постоянни през този период. Представете си разликите. Друго интересно в тази графика са двата резки спада на цената на петрола. Първия през 2009 и втория днес. В тази част на графиката двете скали се припокриват, защото номиналната и реалната цена съвпадат заради относително късия времеви период на спад и малката инфлация през този период на долара.

Истината е една. Изтока и запада, контролират пазара и са най-големия фактор за цената на горивото. Търсенето е сравнително по-малък фактор в цената, при условие че е възможно и предлагане по-голямо от търсенето. Намесата на Русия във войната в Сирия и ядрената програма на Иран, на когото отпаднаха международните санкции за износ са основния фактор да този спад. Освобождаването на 30 милиарда от замразените над 100 милиарда авоарите в чужбина на Иран му позволяват да пусне от резерва си нови 35-40 милиона барела на световната борса! За да добиете представа това са 600 000 камиона цистерни от 10 тона! Дори и минимално това количество освободено на веднъж е фактор за сегашната цена – това е приблизително количеството произведено от трите първи сили в бранша за над два месеца. А играчите определящи тази цена са САЩ с 12 милиона барела на ден, Русия с 11 и на трето място Саудитска Арабия с милион и половина барела на ден (*Страните от ОПЕК произвеждат колкото САЩ и Русия взети заедно). От страна от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) пък заявиха, че дори и да падне на 20 долара за петрол, няма да спрат производството. Естествено страните от Персийския залив са способни да издържат на тези ниски цени заради ниските им производствени разходи 4-5 долара за барел. Най-голямата загуба в момента е за Русия. Тя направи разчет за бюджета си за тази година за цени на продажба от 50 долара, което я вкарва автоматично в бъдещ дефицит. Саудитска Арабия също има проблем. Приходите в бюджета й са 90% основно от износ на петрол, а разчета при тях бе направен при още по-големи цени – 104 долара за барел. Това показва, че за да наваксат липсата те ще увеличат производството, което ще доведе още повече до излишък. Интересно е също че страните от залива се разделят на две групи. Едната с възможност да подържа стандарта си на живот поне още 20 години при тези условия, заради натрупани парични резерви и злато. Към нея спадат Кувейт и Обединени арабски емирства. Другата група са зависими директно от продажбите на петрол и нямат ресурс в аванс за повече от няколко години. Това са Саудитска Арабия, Бахрейн и Катар. Всички гореспоменати основни играчи на пазара определят какви квоти всяка една от тях до произвежда.

Несъмнено от всичко казано до тук следва, че ако продължи тази криза доста играчи ще фалират, особено такива без споменатия резерв или нисък стандарт на живот в страната. За сравнение не веднъж работници в плантациите в Йемен се надигаха на бунтове. Стандарта там е 20 пъти по-нисък от този в Саудитска Арабия. Русия определено има какво да губи, но за фалит там не може да се говори имайки предвид директното участие на държавата. Остава Америка. Голяма част от американските фирми може да фалират, заради високите и нерентабилни инвестиции за кладенци, но нереализирана печалба от тях. В много случаи държаната изкупува задълженията им за да си спаси, защото не става само дума за тях, а евентуален фалит би повлякъл след тях и банките инвестирали в тях, застрахователните компании, застраховали кредитите и прочие. Това е един балон за стотици милиарди и никой не може да прогнозира евентуалните щети в тази пирамида. Интересни тук са цените в момента в САЩ около 3 пъти по-евтини от тези в Европа.

Обратно в България.

Защо и как се определят цените в България и до колко световната цена на петрола влияе на цената на крайния продукт в родината ни. Ще започнем с основният факт – монополът. В родината “Лукойл” е основният играч на вътрешния пазар държащ около 70% от продажбите на едро и около ¼ от тези на дребно. Друг е въпроса, че “Лукойл” през последните години декларира все „загуба“ (*б.а. – за тя е 2014-та 532 милиона лева).  За сравнение в Гърция и Румъния има по няколко рафинерии за разлика от една в България. Освен монополът, втория фактор е от къде идва горивото! Естествено от собственика в Русия, а както споменахме тя държи най-високи цени за барел.

Другите играчи на пазара с бензиностанции са “ОМВ” и “ШЕЛ”, разчитащи и на собствени доставки. “Петрол” и “Еко” пък зареждат от рафинериите в Гърция, а “Бенита” (Ромпетрол) от Румъния. Всички те обаче са зависими и се съобразяват с компанията лидер на пазара “Лукойл”, защото държейки пазара и на дребно и на едро тя може да определя правилата. Отделно високите цени на горивата носят огромни печалби за всички и така се получава картел с уговорени цени от основните играчи. Дори и при големи спадове на световната борса, цената в родината ни дори не помръдва. Видяхме на снимките по-горе как се е променила цената на барел петрол през годините и курсовата разлика лев – долар. Ще игнорираме тази разлика, за да я избегнем като трета променлива в сравнението на цената на международния пазар на едро на основния продукт – нефт спрямо тази в България на вътрешния пазар на крайния продукт бензин, като закръглим изчисленията да са на база 1.50 лева за американски долар, която е приблизителната средна цена за този 10 годишен период на сравнение. Вижте курса тук:

И така да видим съотношението. Показаните цени са в български лева.

Натиснете за отваряне на цял екран!

Това, което се вижда от графиката е, че при покачване на световната цена на петрола и цената на бензина се покачва почти със същата пропорция, за разлика от спадовете на световната цена. При тях разликата между стойностна на началния и крайния драстично се увеличава. Показали сме най-малката и най-голямата разлики за този 6 годишен период. Ще забележите, че до 2012 та двете скали вървят с по-малък марж по между им и стигат минимална разлика при цена за литър суров петрол на световната борса 2.07 лева, крайната цена за литър А95 е само с 30 стотинки по-голяма. След това започна тази разлика да расте и към днешна дата имаме цена от 31 стотинки за литър нефт и добавена стойност още 1.60 лева до крайната цена средно за бензиностанциите в страната от 1.95 днес. Въпреки, че на бензиностанцията на аптечния бос цената бе 1.70 лева за А95, това не променя цените в останалата част на България. И при 1.60-1.70 на дребно за дистрибуторите пак остава печалба. Проблема обаче са цените на едро. Тоест МОНОПОЛЪТ. Там са големите игри, реекспорт и завишени цени на внос.

КОЙ е виновен за тази разлика?

Естествено държавата, довела до монопол и зависимост от частна компания в националните интереси на страната ни. А при монопол има и картели и олигарси определят правилата, гони се само максимална печалба, без да имат значение останалите сектори в държавата. Затова е скъпо и производството на електроенергия, транспорта, козметичните продукти и прочие всички зависещи от цената на горивата. Затова във потребителската кошница не може да се постави почти нищо, защото основните разходи на домакинствата са за отопление, транспорт, храна и данъци. Затова всички останали сектори с изключение разбира се на телекомуникациите са в един дълъг период на застой.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ ТОВА?

Конкурентна среда, прозрачност и държавна регулация в ценообразуването! До тогава бедните ще обедняват двойно… Сега вече ви е ясно защо в родината толкова удобно се говори в цени за барел и в долари. Защото, ако се говореше в ЛЕВА за ЛИТЪР, народа щеше да е с отворени очи и да задава неудобните въпроси, а при липса на отговори и промяна, щеше да търси алтернативни начини да реши проблемите си. Естествено медиите също имат вина. Защото статистиката за тези разлики липсва в информационните бюлетини и новините, а вместо това се дават гласност на промиващи теми и се избягва въпроса, защо няма държавна намеса, чии интереси се защитават.

В заключение, БЕНЗИНЪТ в България е скъп защото:
– не се използва друго масово алтернативно гориво;
– идва от Русия основно като суровина;
– продава се от монополист без конкуренция;
– липса на държавна намеса;
– високи ставки акциз и ДДС;
– нулева информираност от медиите за проблема;
– липса противодействие от гражданите.

След всичко казано дотук, разбрахте защо горивата са на такава цена в България, но дали не е това една игра в целия Европейски съюз. Естествено, че ДА. Европа също е разделена от монополи на групи, а сравнена България спрямо останалите дори изглежда нашето гориво евтино. Но това вече е проблем, породен от ниското ни ниво на жизнен стандарт. Едното не оправдава другото. Оказва се, че България спрямо останалите е едва на завидното 4-то място по цена. Интересното в тази таблица е как Полша успява да продава най-евтиното гориво в Европа, а Гърция която има морски път директно с производителите да продава с цели 80 стотинки по-скъпо. Още един пример за ролята на високите акцизи и ДДС върху горивата. Вижте цените. Подредени са държавите по цена на A95 към днешна дата. Средна цена в Европейския съюз на база обявени цени по държави е 2.30 лева!

Натиснете за отваряне на цял екран!

Във нормалните общества хората търсят сметка от управляващите си, защото от тях зависи колко народа заплаща, а Вие? Другият път като чуете, че барел гориво е станал вече 20 долара, да знаете че това са само 23 стотинки !

П.Анастасов
www.Bulgaria.Press