БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ ПРЕС

20 години призрак

20 ГОДИНИ ДА СИ БЪЛГАРИН ПРИЗРАК В ЧУЖБИНА!?

от

Колко деца български родени в чужбина се регистрират в законовия срок не е ясно, нито колко още има нерегистрирани! Защо родителите се бавят също не е ясно. Дали заради тромави процедури, скъпи разходи или просто неграмотност или невежество. За жалост има не един случай на деца навършили пълнолетие и не регистрирани в България по една или друга причина. Съдбата на тези деца не е завидна и ако спокойно можем да обвиняваме родителите, то кого да обвиним, ако тези деца са изоставени или без родители с права над тях!? Една огромна бездна в българските закони е решаването на тези казуси. На практика такива деца след навършване на пълнолетие оставят без документи и на практика всеки от тях живее като призрак,  без да се водят никъде на отчет…

Миналата година ви запознах с един такъв български призрак в Гърция. Ако не сте я прочели , ето я „Невероятната история на един Ангел превърнал се в дух“. С огромно съжаление мога да споделя, че след близо 2 години този случай не само не е решен, но се появи и второ дете с подобен проблем! И то по същите или подобни причини не може да се започне някаква процедура по издаване на документи. Ето подробностите…

Преди 20 години…

Съдбата на това българче, което ще нарека Божидар е доста по-благоприятна от тази на Ангел. Божият дар е роден през далечната 1998 година близо до Каламата в Гърция, но първоначално не му е било записано име. Детето е записано само на младата тогава майка от Бургас само с нейната фамилия. Едва когато навършва 6 години малкият, родителите сключват граждански брак, дават име на малкия, като го вписват с него и  с фамилията на бащата в гръцката служба. Дотук добре, но оттук напред започват проблемите! Не след дълго майката изоставя съпруга и детето си. Божидар е на 10. Ходи на училище, бащата се грижи за него и до днес.

Бащата се опитва да получи права върху детето, като завежда дело в Гърция, което по-късно спечелва. Заради липсата на средства  семейството не е регистрирало раждането на детето и брака им. Майката използва тази възможност и сключва брак в България, без да разтрогне предишния. Приема фамилията на втория си съпруг, с която и умира от болест през 2017-та година едва 42 годишна.

През всичките тези години, след като е спечелил делото бащата се опитва да се свърже с майката за да оправят документално нещата , но тя се укрива! Преди да навърши 18 години детето, бащата не еднократно се е интересувал как да постъпи и какви документи са необходими, но отговорът винаги е бил „трябва съгласието на майката и тя трябва да оправи нещата в България в нейната община…“. Това обаче се оказва „мисията невъзможна“! Детето преди година и половина навършва пълнолетие и нещата стават още по-сложни! Не е регистрирано в България, няма ЕГН и Акт за раждане от там. Не може да отиде да се регистрира, защото няма документ за самоличност и не може да премине през границата, нито може да упълномощи някой за това. Майката е мъртва, с не разтрогнат брак и с недекларирано дете, а вторият й съпруг се води единствен роднина… Така кашата става пълна!

Близо една година ходя по институциите в България и сезирам за тези случаи с проблемното регистриране на деца, родени в чужбина български граждани. Към момента и за двете деца има предадени на българското посолство в Атина всички документи налични и за двете деца. Естествено нашето в посолство в случая е просто техен куриер през МВнР до съответните институции – Правосъдно министерство,  ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Общините в които се водят на отчет родителите на тези деца, както и МВР издаващо крайните документи за самоличност…

ДО ДНЕС, отговор от никъде никакъв!

А две пълнолетни деца, две Ангела, два Божи дарове, български граждани, вече втора година живеят като духове и призраци, без документи, без имена, без банкови сметки, без право да пътуват, без да могат да работят законно, превърнали се в сенки не само заради грешките на родителите си, но и заради тромавостта на системата, безличието на някакви си там дребни служители , търкащи столове години наред, защото са на някой роднини! За тези служители животът на тези деца е нищо, за някое длъжностно лице, на което цял час се опитвам да обясня как се мъчат и как живеят те, докато лицето ме гледа безжизнено и най-безразлично ми заявява „Какво да направя, не мога съм пристрастен, аз само си върша задълженията…“! Дали? Нима тези задължения са близо две годишни разходки измежду институциите на нечии документи, на нечии съдби!? Дали тези служители биха така се мотаели за единия му подпис, печат или имейл, ако това беше детето на брат им  или пък им бяха кихнали в пликче по нещо? Дали, или наистина са толкова бездушни и корави, че да не им пука за тези две деца!

През последните няколко месеца получих обещания от лица на висши държавни постове, че проблемът ще бъде решен незабавно… Иска ми се да вярвам, че е така, но ще повярвам, едва когато видя тези две деца с БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ В РЪЦЕ! Куриозното в случая е, че от гръцка страна казаха, че нямат проблем да направят тези деца гръцки граждани, ако България не го стори!

В този ден, когато България пое Евро-председателството един въпрос ме мъчи:
„КАК ЩЕ СЕ ГРИЖИМ ЗА ЧУЖДИТЕ, СЛЕД КАТО НЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА !?“

Петър Анастасов
www.BulgariaPress.com

Вашият коментар

Вашият имейл няма да се публикува.

*

Послено от !ИЗБРАНО