БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ ПРЕС

Постер - Ангел

НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯТА НА ЕДИН АНГЕЛ ПРЕВЪРНАТ В ДУХ

от

Какво знае за България едно от многото български деца родени в чужбина, но нямали честта и късмета в живота си да случат на родители! Или поне не на истински, а само на такива, свеждащи майчинството само до раждането… и нищо повече!

Той е млад и симпатичен момък, скромен, с приятен тен от силното слънце в Гърция. Момче като всички останали, но различаващ се по много неща от днешната младеж. Почти всички деца са отгледани и отрасли с родители, а той не! Получил е най-тежкото наказание в живота да бъде сам, въпреки, че има и сестричка. За да може този разказ да продължи по-безболезнено, ще кръстя главния ни герой Ангел, не защото действително все още не е записан в нито една родна институция с име, а защото това дете е един истински жив ангел небесен, обречен да изживее в неволя поне до днес земния си път. И така да продължим с историята.

Ранни години

Ангел е роден близо град близо до Атина преди повече от двадесет години, а година по-късно на белия свят се появява и неговата сестричка. Дали заради трудният живот по ония времена в чужбина, в които повечето хора бяха нелегално пребиваващи или пък по други неизвестни нам причини родителите на Ангел престанали да бъдат такива и се ограничили само с даването на живот на тези деца… които може би имат и други роднини, но до ден днешен не са имали честа да познават.

Оставени в дом, прехвърляни от една институция на друга, Ангел преминава възможната 14 годишна възраст според, която по гръцкото законодателство е възможно осиновяване на деца. За наше щастие сестричето му е спасено. Приемно семейство я приема, дава и гръцко име и осиновява като свое дете, което и до ден днешен живее и благодари на мига, в които е била спасена от тежката орисия на съдбата си.

За жалост тъжната история в този разказ продължава, защото нашият Ангел небесен продължава сам своя живот без родители и роднини, само с помощта на съвестни служители в различни гръцки държавни институции, които няколко години наред се опитват да издирят родителите му. Целта е една, да се легализира детето, като му се извадят документи и той започне своя път в живота, борейки се сам с трудностите. Няколко пъти са правени контакти с българската полиция от гръцката прокуратура, майката е открита и уведомена, но явно не е имало законово основание да бъде притисната да издаде законовите документи на дете си, както и да го впише в общината в България издавайки му акт за раждане и ЕГН.

Според българските и гръцките закони, ако децата са изоставени от родителите още в болницата и родителите са се отказали от тях, държавата вписва тези деца без родители(като неизвестни) и те имат право на 14 годишна възраст да получат съответните документи на база местораждане. За съжаление, случаят на Ангел не е такъв. Той е роден и не е изоставен в болница, а на по-късен етап от време и то без да документи. На практика тази жена, няма да я наричам повече майка, които изоставя тези деца, съсипва живота им не само психически и физически, но и документално!

Опити за решение на проблема

Според нашето българско законодателство едно дете родено в чужбина може да бъде вписано в общината от родителите му или от упълномощено от тях лице. Явно в този случай нито те са го направили, нито са дали права на баба, дядо или трето лице да свърши това. Явно е и, че българската държава не е направила нищо, когато е открила майката, или защото за нея Ангел е просто поредното изоставено дете или защото администрация и полиция ще си измият ръцете с липсващо законодателство! А може би е редно да има и затвор за такива лица, родили но изоставили децата си на пътя. Преди всичко редно е да има процедура по узаконяването им.

Съдът в Гърция на два пъти се опитва да намери решение на казуса, но Ангел навършва 18 години и сега всичко е в неговите ръце! Дали? Какво може да направи той, без документ, без име, без снимка, без адрес, без никой, желаещ да му подаде ръка!?… Единственият останал верен човек до него до днес (освен сестра му и приемното й семейство, живеещи далеч) е служителка на прокуратурата приела този случай дълбоко в сърцето си и бореща се да помогне на нашето българско дете до последно. Респект към такива чужденци, които вместо майка и баща, се борят за правата на нашите деца.

С този случай, се запознах преди точно 1 година. С него беше запозната и българската държава в лицето на Посолството ни в Атина, които са получили от въпросната служителка копие от малкото и оскъдни документи на детето. Какво то е направило и на кого каква информация е предало по съответния ред, факт е, че до днес няма никакъв отговор от страна на Родината България и нейните институции. Нито едно длъжностно лице нито е потърсило въпросната жена от прокуратурата, нито е отговорила на изпратените от нея имейли.

След като обстойно бяха прегледани всички закони се установиха няколко пречки този българин да получи законовото си право да бъде българин с легални документи.

В омагьосания кръг на законодателството

Първото фрапиращо нещо е, че Ангел в документът издаден преди 21 години от местната служба е записан само с фамилия без име и то с фамилията на майка си завършваща на „а“, женска фамилия, която носи и се представя и до днес. Майката е записана само с първи и фамилно име и никакви други данни. Баща не е вписан, адреси няма вписани, нищо повече… На по-късен етап Ангел получава име, записано в кръщелно, но не вписано в службата, отговаряща за това. А самото вписване се прави от родителите… онези липсващите. Кръстницата е издирена от спомената закрилница на Ангел, но тя няма никакви права, освен да свидетелства при нужда пред гръцки съд за произхода на детето.

Втората пречка е, че Ангел е пълнолетен и реално той сам трябва да направи всичко, невъзможно е обаче това да стане в България, след като той няма документ за самоличност да премине границата, нито може да упълномощи трето лице за това! Така нещата влизат в един омагьосан кръг, в които няма виновни, институциите всяка те прехвърля към предишната и няма нито една отправна точка.

Какво казват институциите по този казус

От Министерство на Вътрешните работи след няколко разговора ни уведомиха, че те били прости изпълнители и издатели на един документ на база на записаните данни в ГРАО и от тях не зависело нищо. Прехвърлиха ни към Регистъра на населението, в които се вписват българските граждани след раждане и им се издава ЕГН и акт за раждане на база български или чуждестранен документ. От там ни казаха, че можело да приемат документи само лично или чрез пълномощно. Опитахме се да измислим и ние някакъв вариант като потърсихме една част в закона, според която двама души свидетели могат да гарантират личността не някого към днешна дата, като се подпишат върху клетвена декларация с негова снимка пред длъжностно лице. За жалост, такива лица от къде да намерим?! Кой помни преди двадесет години едно бебе и би гарантирал, че нашия Ангел е това бебе… Омагьосаният кръг продължава.

А Ангел не знае и дума български език, не знае да пише  и да чете! Признава, че покрай интернет се опитва да научи повече за България, езика и културата й, колкото и чужда да му изглежда тя. Почти не познава българи, а със сестра си поддържа топла връзка, въпреки, че живее далеч. Ангел през живота си до днес е бил чужденец в чужда държава и всички го знаят като българин, запиван е във всички документи и по домове и в училище като българин. Приятелите го знаят като българин… и ние се запознахме с него като българин. Дали обаче Ангел заслужава всичко това и животът, които живее, мъките днес през които преминава, независещи от него самия!?

Попитахме и Държавната агенция на българите в чужбина, попитахме и Министерство на външните работи… Не е ясно вече кога сме питали и кого не сме. Неофициалният отговор бе: „Не зависи от нас, търсете другаде“, а официални отговори няма, защото няма и официални въпроси… Официалността и коктейлите си ги правят те, там горе в Народното събрание, министерствата, посолствата и президентството. Там се харчат пачки за кетъринг, приеми, балове с маски и кукли на конци, танцуващи със себеподобните и живеещи в друг свят, различен от онзи на нашият Ангел и на обикновените хора като него!

Вижте обаче институциите на кого и как издават български документи и защо:

В заключение и с болка в сърцето

България е мащеха на всичките тези деца, неоставила възможност да бъдат узаконени, но оставила една дупка в законите си, за узаконяване на други! Защо ли пък тогава да не излъжем, че всъщност не е такъв за какъвто го представяме, а да кажем че е бежанец от Сирия или пък да го представим като македонец от бивша Югославия с българско потекло…

МОЖЕ БИ ТОГАВА И СРЕЩУ НЯКОЛКО ХИЛЯДАРКИ това дете ще получи законовото си право! Защото да станеш Българин в България се оказа доста по-лесно за всички други, но не и за истинските българи!

Ангел днес учи за фризьор, опитва се сам честно да си изкарва хляба и да не носи негативи за Родината, да не бъде сочен с пръст, защото един истински българин, където и да се намира, ако в сърцето и душата си носи България, без значение дали има документ или не, той си остава БЪЛГАРИН, напук на скапаната ни държавна система и бюрокрация, напук на всички търтей по столовете в държавната йерархия.

Вярвам, че поне един истински българин държавен служител ще прочете тези редове и ще отвори вратите на Сезам за нашият „Ангел“, нашето българско дете, имащо не по-малко право от които и да е друг да бъде българин. Тази история е абсолютно истинска и се развива днес в този ден и час, единствено променено нещо в нея е името на героя, защото колкото и да е странно, той все още е дух в този безименен разказ с документ за раждане без име в него.

Не се притеснявайте да ме безпокойте, ако може да му помогнем. Това е телефонът ми +30 6949 220 118. Вярвам, че заедно ще намерим решение. Благодаря на всички предварително!

Петър Анастасов
www.BulgariaPress.com

1 Comment

  1. ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ в същата ситуация!

    Дата е 27 май 2017, предаването е “Ничия земя”по NOVA. Даниела Тренчева разказа за абсурдите на ничията земя. Абсурди, които се приемат като нормални. Абсурди, които никой не се опитва да поправи. Зрителите чуха историята на едно момче, което 20 години се бори да докаже, че го има. Това момче е изхвърлено от системата, от обществото и 20 години живее без ЕГН, без диплома, без лична карта, без възможности да се придвижва или да предвиди кой и кога ще го арестува. Това е един разказ за престъпната небрежност, която обрича на нищета. Едно момче, което социалните, общинарите, Интерпол и полицията познават, но той остава никой!
    http://play.novatv.bg/programi/nichiya-zemya/844815

Вашият коментар

Вашият имейл няма да се публикува.

*

Послено от !ИЗБРАНО