БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ ПРЕС

ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ НАДСЕНТМИКЛОШ – ПРАБЪЛГАРСКО БЕЗЦЕННО БОГАТСТВО

от

Едно от най-големите и безценни съкровища от Ранното средновековие намерени до днес на територията на Югоизточна Европа е „Златното съкровище от Надсентмиклош“. Не случайно за него се носят легенди и не случайно в историята му са оплетени български корени.

За първи път сега то напуска Хабсбургската империя и идва в родината на прабългарите. Временната изложба в София е организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) в сътрудничество с Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA) и Музея за история на изкуството във Виена. Всички ние можем да се запознаем отблизо с колекцията от 23-те златни съда с общо тегло от почти 10 килограма от 6 април до 9 юли тази година в зала „Трезор“ на музея. Като изключим Виена, в която съкровището е изложено постоянно, България е втората държава представяща експозицията. Преди това златото бе изложено в Будапеща.

Находката

Забулена e в загадки и е обект на над 100 научни труда за тези повече от два века от случайното й намиране на 3 юли 1799 г. в областта Банат, намираща се на територията на днешна Румъния. Златните предмети са открити от българските „градинари“ Кристоф и Кирил Нако. Те не са просто градинари, те са арендатори от 1760 г., а по-късно през 1781 и собственици на земите между два града. Търгуват дори във Виена с добитък. Те са и основатели на местното училище. Двамата братя предават намереното съкровище на императора на Австро-Унгария Йосиф II, за което монархът ги удостоява с  благороднически титли.

В доста трудове е споменато, че те са богато възнаградени, което няма нищо общо с действителността. За предаденото съкровище те получават една трета от оценката му тогава, малко над 3 000 форинта. За сравнение, земите които са били закупили на търг са за 700 000 форинта! В точен превод името на града, на които е назовано и съкровището – „Nagyszentmiklós“ (Надъ Сент Миклош или Наги Сент Миклош) на унгарски означава „Свети Николай Велики”. Важно е да се спомене и че до мястото на откритата находка се е намирала някога важната българска крепост Ченад (Морисена) от времето на Първата българска държава.

23 златни съда

Разнообразни и богато украсени, съдовете от Златното съкровище от Надсентмиклош са разделеня на няколко вида. Преобладават каните, седем преработени в кани бутилки, четири купи с токи, две средни купи с дръжки, една овална купа също с плоска дръжка, малка купа, две купи с глава на бик, купа с форма на наутилис,  два бокала, две чаши и един ритон. Шест от каните са с яйцевидно тяло, висока шия, разтваряща се в края. Една от каните е леко сплескана и се свързва с византийското изкуство. Три от купите се оприличават като наподобяващи персийската школа. Ритонът се среща само във варварските находки, а пък патерите са присъщи за Византия. Останалите предмети са доста често използвани в много и различни култури в Европа и Азия. Точно поради тази причина златното съкровище носи със себе си много загадки и въпроси на които учените не са открили отговорите. Всеки предмет е означен с номер и наименование.

Номера и имена

Кана №1, Кана с медальони №2, Кана №3, Кана №4, Кана №5, Кана №6, Кана №7, Блюдо №8. Паничка с катарама №9, Паничка с катарама №10, Чаша №11, Купа с бича глава №13, Купа с бича глава №14, Паничка с дръжка №15, Паничка с дръжка №16. Рог-ритон №17, Купа-наутилус №18, Чаша с инкрустации №19, Паничка с катарама №20, Паничка с катарама №21, Бокал №22, Бокал №23.

Прабългарско - златното съкровище от Надсентмиклош

Надписи и знаци

Най-интересното в това съкровище, обвито в много тайни са неразчетените още една част от надписи върху него, написани с рунически знаци, част от които са древна писменост на прабългарите. В другите вече разчетени се срещат надписи на тюркски език с гръцки букви, гръцки език с гръцки букви, както и знаци и християнски символи. Остава все още неясно кой е събирал съкровището и при какви обстоятелства е било укрито. Един или няколко собственика е имало също не е ясно. Важното за нас българите е, че съкровището е анотирано като прабългарско от IX век в музея където е постоянно изложено във Виена, въпреки острите спорове за произхода му.  Може да прочетете описаното от Иван Добрев в „Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон“, където се дава доста изчерпателно обяснение на теорията за прабългарския произход на златното богатство. Под черта сме поместили и линк към книгата му.

Историческа връзка

Върху предметите са изковани сцени от митологични сюжети, фантастични животни и множество човешки фигури. В дъната на някои от тазовете се наблюдават инкрустирани кръстове от християнската религия. На един от тазовете ясно е изписано на прабългарски с гръцки букви надписа: „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене“ . Боилите са били първенците – болярите в Първото българско царство. Част от сцените показват директни връзки към християнството, докато други са свързани изцяло с митологията. Това кара учените да правят връзка и теории за евентуален хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход на съкровището. Напълно е възможно то да е събирано по различни канали от няколко места, а в последствие да е било обединено от владетел на тези земи в ония години. Такава е теорията за евентуална връзка с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на България (днешен Банат) по времето на Първата българска държава. Според изследванията на златното богатство, то е събирано в периода VII – VIII век.

Изложбата

Не пропускайте да посетите изложбата. Ще може да се снабдите и с издадения двуезичен каталог отпечатан специално по този повод за “Златното съкровище от Надсентмиклош” на български и английски език. Каталогът  се състои от две части. Първата обширно обхваща историята на откриването на съкровището, както и мястото му в археологията на Езическа България от IV-IX век. Във втората са представени фотографии и анотации към тях. Благодарност освен на споменатите вече по-горе Национално исторически музей към БАН и Музея за история на изкуството във Виена е редно и да изкажем признателност и на помогналите с подкрепата си:  Министерство на културата на Република България, Столична община, Австрийско посолство в София, Българска академия на науките, UNIQA Insurance Group AG, HYPO NOE Group Bank AG, Raiffeisen bank.

 

Още за „Златното съкровище от Надсентмиклош“ в мрежата:

Видеоклипове:

  • БНТ1 „Памет Българска“-Съкровището от Надъ Сент Миклош: част I-ва, част II-ра, част ΙII-та, част IV-та, част V-та, част VI-та;
  • БНТ1 „Денят започва с култура“-Златното съкровище от Надсентмиклош: Линк;
  • Съкровището от Надъ Сент Миклош: Линк;
  • Изложба в Стара Загора – Линк и изложба в Казанлък – Линк с точно копие на златното съкровище намиращо се в Националния исторически музей, подарено на българската държава през миналия век;
  • Репортаж на Нова ТВ за изложбата и историята на златото: Линк;
  • Експонатите заснети на изложбата в НИМ към БАН от М.Илиянов: Линк.

Снимки и информация:

  • Авторски снимки от изложбата – фотограф Мартин Илиянов: Галерия;
  • Откриване на изложбата на сайта на НИМ към БАН: Галерия;
  • “Съкровището от Надсентмиклош – състав и датировка. Чавдар Кирилов: Блог;
  • Златно съкровище от Над Сент Миклош: Wikipedia;
  • Новини и информация за изложбата на сайта на НИМ към БАН: Линк;
  • „Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон“ с автор И.Добрев: Книга.

Петър Анастасов
www.BulgariaPress.com

Вашият коментар

Вашият имейл няма да се публикува.

*

Послено от !ИЗБРАНО