БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ ПРЕС

Раждане, Брак и Смърт в чужбина

РЕГИСТРИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ НА РАЖДАНЕ, БРАК И СМЪРТ НАСТЪПИЛИ В ЧУЖБИНА И ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ЧУЖБИНА ЗА ТЕЗИ СЪБИТИЯ

от

Група във Facebook за въпроси:
(BG) ПОСОЛСТВО, КОНСУЛСТВО
Очакваме Ви !

 

I ЧАСТ
Регистрация на раждане, брак и смърт в България от български граждани живеещи в чужбина и издаване на извлечения по тези актове за гражданско състояния, заверки, легализации и преводи към тях за да бъдат валидни за чужбина

1.1 Регистриране на родени в чужбина български граждани

Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР), описващ процедурата за узаконяване на настъпили раждане, брак и смърт, гражданите на Република България, пребиваващи в чужбина  са задължени в срок до шест месеца след съставянето акт за раждане на детето им от чуждестранен местен орган, да изпратят на българското посолство или консулство в съответната страна, пълна форма на чуждестранния акт за раждане, съдържаща имената на родителите и ако актът не е в многоезичната форма, да бъде легализиран (снабден с Апостил) и преведен от акредитиран преводач към консулската служба. Подава се молба, като посочат и постоянният им адрес в Република България.  Подробности за заверки и легализации са описани на сайта на Министерство на външните работи (МВнР)(1). От своя страна българското дипломатическо представителство само предвижва документите за раждане до съответната община, която вписва детето и му издава ЕГН.

Регистрирането на раждането може да бъде извършени и директно в България в общината по постоянен адрес на майката ако тя е български гражданин. Ако не е, се изпраща по постоянен адрес на бащата. За целта се пуска молба и се предоставя заверен препис на съответният акт за раждане в друга държава, снабден със заверен превод на български език, извършен от оторизирана от МВнР фирма за преводи, вписана в Регистъра на МВнР на България и се поставя заверка на подписа на българския преводач от дирекция „Консулски отношения“ на МВнР върху преведения документ. С така подадените документи, съответната община вписва новороденото дете в регистъра на населението и му издава ЕГН и Акт за раждане.

Може ли да извадя временен паспорт (пасаван) на родено дете в чужбина без ЕГН?

По изключение до навършване на 1 година е възможно издаване на временен паспорт на децата родени в чужбина, но без издаден от България акт за раждане и ЕГН. За целта е необходимо:
– Да се подаде заявление за издаване на документ за самоличност.
– Да присъстват лично и двамата родители, а по изключение единия с нотариално заверено пълномощно на негово име от другия или на друг законов представител.
– Да се представи пълната форма на чуждестранния акт за раждане, съдържаща имената на родителите и ако актът не е в многоезичната форма, да бъде легализиран (снабден с Апостил) и преведен от акредитиран преводач към консулската служба.
– Родителите/законните представители да притежават валидни документи за самоличност.
– Една снимка цветна 3,5х4,5 см.
– Декларация от родителите, че ще използват временния паспорт еднократно с цел пътуване до Република България за довършване на процедурата по регистрация на детето.

От къде да си извадя удостоверение за раждане?

Удостоверение за раждане (Акт за раждане) се издава от съответната община по постоянен адрес на регистриралия детето след присвояване на ЕГН на детето от ГРАО. Родените след 2000-та година могат да изваждат това удостоверение от всяка една община. Издаването може да стане от всеки един записан в акта за раждане, т.е. може лице лично да извади за себе си такъв препис, неговите родители или нотариално упълномощено лице представител да извърши това. Нужни са валиден документ за самоличност и заплатена такса за услугата.

ЕГН придобиват всички новородени деца, включително и тези в чужбина, след тяхното вписване в регистрите на населението в общината по постоянния адрес на техните родители. Общината издава удостоверения за раждане на децата, с вписан ЕГН, въз основа на акт за раждане, съставен от местен орган по гражданско състояние – преведен на български език и заверен.

* * *

 

1.2 Сключване на брак в чужбина от български гражданин/и

Българските граждани, пребиваващи в чужбина могат да сключат брак пред българско консулско длъжностно лице ако правото на приемащата държава допуска това или пред местен орган, ако съответното законодателство позволява това.

Какви документи са необходими?

Преди да сключите брак в българско посолство или консулство трябва да се снабдите със следните документи, които да представите пред консулското длъжностно лице:
– валидни документи за самоличност, както на кандидат съпрузите, така  и на свидетелите;
– декларации, които ще попълните преди брачната церемония;
– удостоверение за раждане;
– медицинско свидетелство;
– удостоверение за семейно положение от общината ви по постоянен адрес в България (препоръчително);
– при брак между български гражданин и чужд гражданин, чуждият гражданин освен посочените по-горе документи, представя и документ, че отечественото му право допуска брак в българското представителство, и този брак ще бъде признат в родината му.

За сключване на граждански брак пред местни органи в чужбина е необходимо предварително да потърсите информация от българското дипломатическо представителство за допустимостта му за сключване в съответната държава, както и да поискате информация от съответната служба в държавата за необходимият набор от документи и заверки към тях.

Важно е да се знае, че в някои държави сключването на църковен брак е със статут на официален брак и по гражданското законодателство на страната, каквато е Гърция например.

Мога ли да си променя фамилията?

За промяна на фамилията на съпрузите е необходимо да се уведоми предварително съответният орган, извършващ процедурата по встъпване в граждански брак, а при невъзможност за това от законодателството на чуждата държава, да се издаде документ показващ това желание на съпрузите. При липса на такъв документ промяна на фамилни имена в България може да се осъществява само след съдебно решение.

Нужно ли е да декларираме сключения брак и в България?

Длъжни сте в срок до шест месеца след съставянето на акт за граждански брак от чуждестранен местен орган по гражданско състояние да представите заверен препис или извлечение на документа, заедно с молба за регистрация на събитието по посочен от вас постоянен адрес в България в българското посолство или консулство в съответната страна. Ако документът не е в многоезична форма е нужно да бъде легализиран (снабден с Апостил) и преведен от акредитиран преводач към консулска служба. Придвижването на документите и регистрирането на събитието в съответната посочена от вас община в България става по служебен път.

Регистрирането на брака в чужбина може да бъде извършено и директно в България в общината по постоянен адрес на съпругът ако е български гражданин, а ако не е, по постоянен адрес на съпругата. За целта се пуска молбата  и се предоставя заверен препис на съответният акт за сключване на граждански брак в друга държава, снабден със заверен превод на български език,извършен оторизирана от МВнР фирма за преводи, вписана в Регистъра на МВнР на България и се поставя  заверка на подписа на българския преводач от дирекция „Консулски отношения“ на МВнР върху преведения документ.

Нужно ли е да легализирам удостоверяващите документи?

Ако документът за брак произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, тогава чуждестранния документ за брак не е необходимо да се легализира.

Ако документът за брак произхожда от държава, страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която Конвенция страна е и Република България, то в тези случаи чуждестранния акт за брак следва да бъде снабден със заверка „Апостил”.

Ако чуждата страна спада и към двете спомената категории, използвайте по-благоприятния за вас упоменат начин.

От къде да си извадя удостоверение за семейно положение?

Удостоверение за актуално семейно положение може да получите от общината ви по постоянен адрес. След всяка промяна на статуса ви или на броя на лицата, членове на семейството ви е необходимо да си извадите ново удостоверение. Документът се издава със срок на валидност 6 месеца. А ако е предназначен за чужбина е необходимо изрично да бъде упоменато, като и съответната такса за издаване е различна. Документи, на които не е написано, че са предназначени за чужбина, не могат да бъдат заверени с Апостил от МВнР.

Удостоверението може да извади всяко едно от лицата упоменати в него или техен законен представител снабден с нотариално заверен документ за това. Единственото условие е подаване на молба на място в общината по постоянен адрес на лицето, както и заплащане на такса за издаването. Лицето е необходимо да притежава валиден документ за самоличност.

* * *

 

1.3 Регистриране в България на смърт на български гражданин, настъпила в чужбина

Регистрирането на настъпила смърт на български гражданин в чужбина се извършва в общината по постоянния адрес на починалото лицето в Република България и също е описано в Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Това може да стане директно в България, като близките на починалия български гражданин в чужбина предоставят легализирания документ в общината (по последния постоянен адрес), със заверен превод на български език, извършен от фирма за преводи, вписана в Регистъра на МВнР на България и със заверката на подписа на българския преводач върху превода  от дирекция „Консулски отношения“, както и подадат молба до общината за вписване на събитието.

Възможно е и да се изпратят документите до българското посолство или консулство в съответната страна, в която е настъпила смъртта, но не по-късно от шест месеца от издаването на съответният документ от местен орган. Представя се заверен препис или извлечение на документа за смърт, издаден от местен орган по гражданско състояние и молба, в която е посочен постоянният адрес на починалия гражданин в България. Ако документът не е в многоезична форма е нужно да бъде легализиран (снабден с Апостил) и преведен от акредитиран преводач към консулска служба. Придвижването на документите и регистрирането на събитието в съответната посочена от вас община в България става по служебен път.

Нужна ли е легализация на чуждестранните документи  за удостоверяване на смъртта?

Ако документът за смърт произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, тогава чуждестранния документ за смърт не е необходимо да се легализира.

Ако документът за смърт произхожда от държава, страна по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която Конвенция страна е и Република България, то в тези случаи чуждестранния акт за смърт следва да бъде снабден със заверка „Апостил”.

Ако чуждата страна спада и към двете спомената категории, използвайте по-благоприятния за вас упоменат начин.

Как до получа удостоверение за наследници?

Въпросното удостоверение се издава от общината по последен постоянен адрес на починалото лице, като се подава молба-декларация. Нужно е заявилото лице да има валиден документ за самоличност. Заплаща се и съответната държавна такса. Прилага се към молбата и акта за настъпване на смърт на лицето.

* * *

 

1.4 Заверки, легализации и преводи за и от чужбина

За издадените ви в България документи предназначени за ползване в чужбина, както и за издадени международни документи, предназначени за ползване в България е възможно да е необходима заверка, легализация и/или превод от лицензиран преводач в зависимост от това какви са документите и за/от кои страни са предназначени/издадени.

Кога се заверяват документи за и от чужбина с Апостил?

Такава заверка „Апостил“е необходима на издадените в България документи предназначени за ползване в чужбина, както и за издадените от чужбина документи за ползване в България за всички страните подписали Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Република България също е страна по тази Конвенция.

Кои държави са подписали тази Конвенция?

Освен Република България, страни по Конвенцията са още: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е нотифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония и Румъния.

Къде и какви документи мога да заверя с Апостил за чужбина?

Заверяване с Апостил в България се правят от следните институции:
– НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ДОКУМЕНТАЦИЯ (НАЦИД) – за дипломи и образователни документи.
– МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (МП) – за актовете на съдилищата и нотариусите.
– МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ (МВнР) – за всички останали документи.

В кои случаи отпада нуждата от легализация?

Ако документът, предназначен за ползване в друга държава, или издаден от друга държава за ползване в България и тази друга държава има сключен договор за правна помощ(2) с Република България, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация на документите за гражданско състояние, тогава не е необходимо да се легализира този документ.

Къде да намеря преводач при нужда от лицензиран превод за България?

Информация за лицата и фирмите оторизирани от Министерство на външните работи да извършват преводи от чужди езици на български език може да откриете на сайта на министерството, както и цените за легализация на съответните документи(3).

Внимание! Твърде е възможно на преведени в България документи за чужбина, преводът на документа да не бъде признат от съответната държава, а да се изисква да бъде преведен от местен преводач. Поинтересувайте се предварително за това, за да не заплатите ненужни суми за ненужни преводи.

Бележки и връзки:
(1) Информация за регистрация на настъпили в чужбина събития по гражданско състояние: брак, раждане и смърт на страницата на Министерство на външните работи.

(2) Списък на държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ. Публикуван е на 29 април 2013 на сайта на МВнР.

(3) Информация на сайта на МВнР за заверки и легализации, както и телефони за връзка.

* * * * *

 

 

II ЧАСТ
Нови разпоредби и закони, улесняващи регистриране на събития по гражданско състояние, както и признаване на извлечения по тези актове, без да са необходими заверки, легализации и преводи за признаването им в други държави

 

Първият важен за българите в чужбина документ, които донесе облекчения по регистрирането на събития по Закона за гражданската регистрация е:

2.1 Конвенция за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние(4)

Министерски съвет одобри присъединяването на България към Конвенцията и образците на формулярите със свое Решение №528 от 5.09.2013 г. и предложи на Народното събрание да приеме Закон за ратификацията й. Конвенцията е обнародвана в брой 108 на Държавен вестник на 17 декември 2013 г. и влиза в сила за Република България на 18 декември 2013 г.

За кои документи е предвидена?

Конвенцията дава възможност освен сега издаваните документи по чл. 88 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), да се издават и многоезични такива документи за регистрация на граждански събития (раждане, брак и смърт) на базата на унифицирани документи – формуляри А, В и С, които са приложения към нея и имат същата доказателствена сила.

От къде може да се извади такъв документ?

Само от общината, която е регистрирала първоначално събитието и в която се съхранява информация за съответния акт. Това е общината, където се е родил, или е сключил брак или където е починал негов наследодател.

ВАЖНО! За родените след 2000 г., такъв документ може да си издаде от всяка една община в България (защото техните актове вече са вписани в НРГС(5)), както и от българските консулски представителства в чужбина. Издаване от община може да стане и по електронен път, ако съответната има изграден модул за това на сайта си и е предложена съответната услуга.

Кой може да поиска да му бъде издаден такъв документ?

Извлеченията се издават, ако са поискани от заинтересована страна. Право да получат тези извлечения имат лицата, които имат това право и по вътрешното законодателство (Закона за гражданската регистрация), а именно:
акт за раждане – лицето, за което се отнася актът за раждане, неговите родители или законни представители;
акт за сключен граждански брак – страните по акта;
акт за смърт – наследниците на починалото лице,

И трите документа могат да се издадат и на законово упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно издадено за това.

Какви е необходимо за издаването на такъв документ?

Издаването на многоезичен документ става след подаване на заявление и представяне на валиден документ за самоличност от лицето или от трети лица, изрично упълномощени да ги получат с нотариално заверено пълномощно.

В кои държави важи многоезичният документ?

Конвенцията е подписана от Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Македония, Молдова, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словения, Турция, Франция, Хърватия, Черна Гора и Швейцария.

Нужна ли е допълнителна заверка на документа?

Издадените многоезичните извлечения от актовете за гражданско състояние от една държава-членка по Конвенцията се признават и имат пряко действие на територията на останалите страни-членки без необходимост от легализация.

Т.е. НЕ Е НЕОБХОДИМА ЗАВЕРКА С АПОСТИЛ за тези държави, подписали конвенцията.

На какъв език се изписват личните ни данни?

Всички данни в извлеченията се вписват с печатни букви от латинската азбука. Също могат да бъдат вписани и на български език за България (или на езика, на който е съставен актът в съответната държава).  На титулната страница на бланките на многоезичните документи издавани от България, данните се изписват на три езика – български, френски и английски, а на задната страница на актовете заглавията на всяка графа от съответния акт са преведени допълнително на 9 езика – немски, италиански, холандски, английски, испански, гръцки, португалски, турски, словенски.

Необходим ли е превод на многоезичният документ?

Възможно е да изиска превод на многоезичното извлечение по преценка на компетентния орган. Това е необходимо, ако българските граждани, вписани в представените извлечения не могат да бъдат еднозначно определени, но се предполага, че в повечето държави членки този превод няма да бъде изискван.

Каква е цената на многоезичния документ?

Таксите за издаване на такива документи се определя от общинския съвет във всяка една община съгласно Закона за местните данъци и такси, т.е. тя може да бъде различна в отделните общини, но не може да струва по-скъпо от таксите, които се събират за документите, издавани съгласно Закона за гражданската регистрация, т.е. нормалния едноезичен документ.

Бележки и връзки:
(4) Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, е подписана на 8 септември 1976 във Виена. Линкът е към официалния сайт.

(5) НРГС означава Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние. До момента в този регистър са въведени и електронно подписани над 4 милиона актове по гражданско състояние и той продължава да се допълва. Повече информация от началник-отдел „Електронна обработка на информацията” в ГД ГРАО в тази статия: Поддръжка на огромни информационни масиви и решаване на сложни съпътстващи задачи – всекидневни предизвикателства за ИТ екипа на ГД ГРАО

* * *

 

Вторият важен документ, водещ до бъдещото улесняването на част от българските граждани живеещи в чужбина, а именно тези живеещи в Европейския съюз бе въвеждането на:

2.2 Информационната система за вътрешния пазар (IMI), предоставяща достъп до информация на страните членки

Въвеждането на такава обща информационна система за обмен на данни между страните членки стана след близо 3 годишна процедура на обсъждане(6) на законопроекта. Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012(7) бе гласуван и влезе в сила от 17 юни 2014 г. В последствие допълнен след въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/1191. Така от първото обсъждане на една обикновена законодателна процедура (COD) през 2011 г. до въвеждането й като регламент през 2014 г. и още 2 години за допълнения, Регламентът вече е действащ.

Защо е толкова важен този регламент ?

Защото този регламент въвежда задължително административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар (Регламент за IMI). Тази система ще улесни трансграничният обмен на информация и взаимната помощ  чрез софтуерно приложение, достъпно през интернет.

Какво представлява тази система?

IMI е един централизиран механизъм за комуникация, които ще премахне езиковите бариери и ще допринесе за бързо удостоверяване на търсената информация, което принципно означава, че всяка търсена информация би било редно да бъде открита на всички официални езици за ЕС. Целта е да се осигури ефективен и лесен за използване инструмент за осъществяване на административно сътрудничество между държавите членки.

Новата система ще предложи  значително по-висока степен на защита и сигурност в сравнение с други методи за обмен на информация като обикновена поща, телефон, факс или електронна   поща. Това ще бъде в съответствие с всички правилата за защита на личните данни, предвидени в Директиви на ЕП и Съвета на Европа.

Обменът на информация посредством IMI произтича от правното задължение на органите на държавите членки да си оказват взаимна помощ. Степента на достоверност и доказателствен  характер ще бъде със същата тежест, както и на всички останали документи, предоставени от държавите членки по други канали.

Кой ще управлява тази система?

Всяка държава членка ще определи един национален координатор, които ще е посредникът между Комисията и съответната държава и ще осъществява регистрации, ще дава права на достъп, ще осигурява информация и ще следи за правилната работа на тази Информационна система на територията на съответната страна членка.

Какво ще допринесе конкретно за българските граждани живеещи в чужбина?

Чрез въвеждане на тази система, ще може да се регистрират събития както по гражданско състояние, така и по много други закони в Европейският съюз. Веднъж отразено събитие в системата ще бъде достъпно на всеки един език и във всяка една крайна точка, от страните участващи в проекта, което ще спести време, средства и излишни документи по регистриране на събития и изваждане на съответните извлечения по вече регистрирани такива от българските граждани както в България, така и по света. Като за всички тези документи няма да е необходима нито легализация, нито превод, нито Апостил върху съответните документи за всички държави членки, което несъмнено е огромно облекчение.

Бележки и връзки:
(6) Обсъждания на процедурата по въвеждане на Информационна система IMI в Съвета на Европа, Европейски надзорен орган по защита на данните, Европейския Парламент  и подписана от Председателя на Съвета на Европа.

(7) Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

* * *

 

Третият и най-важен документ, е свързан с обединяването на всички вече приети стари регламенти и директиви, както и благодарение на въведената единна информационна система, чрез който се предвижда опростяване на действащите административни изисквания, свързани с представянето в държава членка на някои официални документи, издадени от органите на друга държава членка. Това е:

2.3 Регламент за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз

Всичко това ще стане възможно благодарение на Регламент (ЕС) № 1191/2016 на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година(8), влизащ в сила 12 дни след публикуването му. С този Регламент бяха направени и изменения на Регламент (ЕС) № 1024/2012.

Въпреки, че това вече е приет официален документ, прилагането му от страните членки ще започне да се прилага от 16 февруари 2019 г. До тогава в него са заложени срокове, в които страните членки трябва да завършат своята част от Информационната система описана в предишната точка 2.1.

До 16 февруари 2017, тоест тази година всяка страна членка трябваше да съобщи на Комисията на официалният си език/езици специфичните за държавата заглавия на полетата, които трябва да бъдат включени в многоезичните удостоверения за раждане, брак, смърт, семейно положение, местоживеене, месторабота и съдебно минало.  Финалът по тази процедура ще бъде на 16 февруари 2018, когато Комисията ще публикува всички обявени от държавите названия на полета, преведени на всички официални езици на Европейския съюз и ще се проведат едногодишни тестове и калибриране на цялата система до официалния й старт през 2019 г.

Както виждате този Регламент предвижда доста по-голям набор от документи, които ще може да се издават многоезично, за разлика от само трите предвидени в Конвенцията описана в точка 2.1. Отделно новите правила довеждат до отпадане на административни формалности като легализация и Апостил.

Какво документи обхваща Регламентът?

Официални документи по смисъла на Регламента са: документи, произхождащи от орган или длъжностно лице, свързани със съд или друг правораздавателен орган на държава членка, включително прокурор, съдебен служител или съдебен изпълнител, административни документи, нотариални актове и др. Регламентът обхваща също документите за гражданско състояние, както и някои други документи, често изисквани от гражданите, например за местопребиваване, гражданство и свидетелство за съдимост и др.

Кои многоезични документи ще се издават?

– Удостоверение за раждане
– Удостоверение за промяна на име
– Удостоверение за адресна регистрация
– Удостоверения за местоживеене
– Удостоверения за семейно положение
– Удостоверение за брачна дееспособност
– Удостоверение за регистрирано партньорство
– Удостоверение за съдебно минало
– Удостоверение за смърт
– Удостоверение за наследници
и др.

С настоящия регламент обаче не следва да се въвежда задължение за държавите членки да издават официални документи, които не съществуват съгласно националното им право.

Документи, издадени от частни лица, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

На колко езика ще се издават тези документи?

С оглед на преодоляване на езиковите бариери, а по този начин и допълнително улесняване на движението на официалните документи между държавите членки, за официалните документи относно раждане, смърт, брак , регистрирано партньорство, местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало ще се изготвят многоезични стандартни удостоверения на всеки един от официалните езици на институциите на Съюза.

Ще се издават ли електронно и ще се признават ли многоезични документи?

Електронните версии на официалните документи и многоезичните стандартни формуляри, които са подходящи за електронен обмен също попадат в този регламент. Всяка държава членка обаче следва да реши, в съответствие с националното си право, дали и при какви условия могат да се представят официални документи и многоезични стандартни формуляри в електронен формат. Така че отговорът на този въпрос ще е ясен след 2019 година в зависимост от приетите в държавите условия, но тенденцията е това да бъде максимален брой.

Със сигурност електронно ще се издават и важат стандартните 11 вида документи приложени като приложение към този регламент!

Отпада ли изискването за превод на многоезичните документи?

Не се изисква превод, когато официалният документ:
– е съставен на официалния език на държавата членка, в която той се представя,
– е на всеки друг език, за който държавата членка изрично е заявила, че приема,
– се отнася до раждане, смърт, брак, семейно положение, местоживеене или липса на съдебно минало.

Многоезичните удостоверения,  следва да отразяват съдържанието на официалните документи, към които са приложени, и следва да отстраняват, доколкото е възможно, необходимостта от превод на тези официални документи. При все това по отношение на редица официални документи, чието съдържание може да не бъде правилно отразено в многоезично стандартно удостоверение, като определени категории съдебни решения, целта за отстраняване на необходимостта от превод не е постижима в разумна степен. Но със сигурност за голяма част от документите преводът  ще отпадне!

Ако пък е наложителен превод, то заверен превод, извършен от квалифицирано за целта лице съгласно правото на държава членка, се приема във всички държави членки.

Отпада ли заверяването с Апостил?

За всички описани в този Регламент документи отпада нуждата от заверяване с Апостил!

По отношение на Конвенцията за Апостил, въпреки че не следва да бъде възможно за органите на държавите членки да изискват апостил, когато лице представя пред тях официален документ, попадащ в обхвата на настоящия регламент и издаден в друга държава членка. С настоящия регламент държавите членки не следва да се възпрепятстват да издават апостил, когато лице реши да поиска това.

Допълнително информация относно разширяването на обхвата на настоящия регламент!

До 16 февруари 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на целесъобразността от разширяване на набора от документи по този регламент, като се предвижда към него да бъдат включени и:
– официални документи, свързани с правния статут и представителството на дружество или друго предприятие;
– дипломи, удостоверения и други документи за професионална квалификация;
– официални документи, удостоверяващи официално признато увреждане.

Бележки и връзки:
(8) Регламент (ЕС) № 1191/2016 на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

* * *

 

Петър Анастасов

www.BulgariaPress.com

1 Comment

  1. Текстът:
    „… и се предоставя заверен препис на съответният акт за раждане в друга държава, снабден със заверен превод на български език, извършен от оторизирана от МВнР фирма за преводи, вписана в Регистъра на МВнР на България и се поставя заверка на подписа на българския преводач от дирекция „Консулски отношения“ на МВнР върху преведения документ…“
    не е съобразен с наредбите на Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Вашият коментар

Вашият имейл няма да се публикува.

*

Послено от !ИЗБРАНО