БЪЛГАРСКА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ – БЪЛГАРИЯ ПРЕС

Изборни права

ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ И ЯЛОВОТО СТАДО

от

Три дни и три нощи надлъж и шир, младо и старо как е пропищяло, че са му отнели правото и останало само кривото…  Никой обаче не разясни какво е това право? Правото на глас било, правото ни на участие в промяната на кривото… Дали? Естествено, че ако изборите променяха нещо, отдавна да са ги отменили.

Защо обаче има избори?

Дали ако наистина можехме да избираме и го правехме, дали ако избраните бяха най-подходящите и творяха най-качествените неща, щеше ли да има нужда от тоя избор… Никой не сменя нещо, което e тотално качествено и количествено. Сменя се, само ако има нужда. А както е видно от век и веков, нужда има и то дори по-често от определеното. Защо ли?

Наистина, в днешни дни още има хора вярващи, че изборите се правят с цел промяна! Грешка, избори се правят, защото това е наркотикът, които иска да си вземе електората, ползвайки правото си. Просто необяснимо е как уж разумни хора, са подведени, че участват в избор. Такова нещо избори няма. Има една предварително програмирана със зададени параметри и координати задача, която на всяко едно ниво е защитена от евентуален пробив.

Има ли все още хора между вас, които си мислят, че отивайки да гласуват, това променя каквото и да било.

Нека започнем нещата хронологично

1-во. Още преди избори, електората се подготвя чрез масмедиите, а настроенията са записвани на всички нива. Анкети, допитвания, игри, ТВ предавания, билбордове, реклами, PR-агенции и цели екипи от хора програмират, кога, къде и какво ще се случи.

2-ро. Веднъж създадени или назрели  сами проблемите водят до масови недоволства, протести, стачки и прочие… Колкото по-големи и по-упорити са, толкова по-дълго време ще им действа след това поетата доза от „победата“. Манипулирането е елементарно, когато е подплатено с много пари, а интелектуалното ниво на електората е сведено само да няколко елементарни нужди – храна, работа и сън, благодарение на „перфектното“ ниво на обучението в училище.

3-то. Правила, закони и условия се променят постоянно така, че да обслужват единствено и само „системата“. С малки хапки се затварят устата на единици по-прозорливи и по-прогледнали извън матрицата уж будни чеда, но те обикновено се поддават още при предложени дребни постове. За по-напористите единични натегачи може и някое по-високо кресло да се даде, но не повече, защото ще стане навик и на останалите. Непречупилите се до тук се отстраняват чрез по-специфични начини, ползвани още от древни времена.

4-то. Медии и кандидати се разделян на групи и така се създава впечатление, че няма монопол, дори и конкуренция може да се открие… Поне на думи, плакати, цветове, микрофони и обещания. Тук цирка е най-голям, защото всеки може да обещава колко и каквото си пожелае, така или иначе никога не се изпълнява. За да изглежда, че е под контрол, се залага и време за агитация и изказвания. А има и приятна част, свързана с едни 50 лева, кебепчета и бира за финалето на цирка.

5-то. Вече убедени електората се запътват към урните, където пускат нещо си в дупките… Напрежението е огромно. Кой брои и кой съобщава резултата?! Еестествено независими органи, следени от наблюдатели, камери и прочие… И какво, лицата са определени. От къде обаче дойдоха тези лица в списъците, кой ги сложи и какви обещания са поели?

6-то. Още от първия ден в групите се оформят групи, лидерите се обединяват, делят и почват пазарлъците. Кой с кого, колко, на кого човек е и прочие. Естествено нищо не пречи при гласуване да се комбинират както си преценят за добре. Наши срещу ваши, леви срещу десни, стари срещу нови, по-българи срещу най-българи… Интересно е обаче, че крайният резултат винаги е против електората.

7-мо. После започва лобизмът, обещанията, уговорките и заплахите. За непослушните се вадят компромати, правят се записи, черни ризи се веят. Сменят се някои и често падат глави на част от пешките. Винаги и отново в полза на тях самите… Гласувания се правят когато им скефне, а в зависимост от това как са се събудили сутринто избират и начина на гласуване. Най-ценни са неподкупните, те обикновено са най-скъпи.

8-то. Дори и направили закони, повечето от тях никога не работят. Или ще липсват правилници или пък ръководства. Или пък ще си противоречат законите… Ако пък недай си боже по някой казус държавата намери и реши да имитира дейност да преследва престъпници,  то на толкова инстанции едва ли някога някой ще бъде наказан…

9-то. Е има и наказани. Един откраднал две кокошки, друга пък обидила съседка на публично място, трети пък забил брадва в Москвич на съседа… Не е да няма. Все пак на онези институции персонала да му се създава работа.

10-то. Изборите минаха, а онези пуснали вота, още на втората вечер забравиха и са отново пред телевизорите, турски сериали, „забавни“ предавания и „най-важните“ новини. И така докато не се реши отново, че е ред да се дава дозата на електората!

Естествено понякога се получават и непредвидими ситуации, водещи към пат или зацикляне. Типичен пример, гласуванията тези дни. Ни в клин, ни в ръкав от трън та на глог.

Говорим за отнето право!

Но никой не говори, като го имахме, как го ползвахме. Никой не говори за матрицата, от която трябва да избираме. И колко струва това наше право? На кого пречи и каква е ползата от него?

Да погледнем първата графика, за гласувалите българи в чужбина на последните три парламентарни избори.

Stats1-800

Гласувалите се променят спрямо броя на секциите открити в  чужбина. Средно са гласували около 130 000 български граждани на тези избори. Ако обаче към тази графика добавим и последния референдум, чиито въпрос беше от съществено значение за българите в чужбина, ще видим коренно различно поведение на избирателите. Активността е спаднала цели 5 пъти. На референдумът гласуваха 27 034 души, доста малка цифра за голямата българска диаспора. Още повече, че от тях поне 2000 души са самия персонал и наблюдатели в тези 294 секции. Доста от гражданите се оплакват, че била слаба кампанията, а може би интересът е бил слаб. Погледнете втората графика.

Да сравним по-пълно резултатите

Избирателните секции за Референдума са намалели общо само с две от тези за парламентарни избори 2014, но гласоподавателите са намалели с близо осемдесет хиляди. Това е 23% по-ниска активност. Ако погледнем обаче само секциите в чужбина, ще видим, че те са по-малко с 134 или спад с 31%. Избирателната активност обаче е цели 81% по-малко. 117 хиляди души са гласували по-малко. Защо ли? Все пак диаспората имаше право да гласува, откривайки нови секции с 40 заявления само. Явно интересът е бил много малък, когато говорим за права! За политика обаче натискът е по-голям. Ако погледнете последният  ред ще видите колко са гласовете от чужбина спрямо тези в Родината в проценти. 2009-та 3.6%, 2013-та 3.2%, 2014-та 4.1%, а на Референдум 2015 едва 1% !

Stats3-800

Странно нали!

1% от гласовете са дошли от чужбина.

Колко от тях обаче са дошли от Дипломатически посолства и консулства… приблизително половината. Т.е. ПОЛОВИН ПРОЦЕНТ е този, който днес си слага след дъжда качулка и реве за нарушени права. А защо не ги ползваме правата си, когато ги имаме… Явно това не е важно, по-важното е, определени хора отново да са пред микрофоните и да си правят PR. Патриоти, говорещи от името на диаспората и „пазещи“ правата й. Между другото ние преброихме бюлетините с една по-малко от ЦИК, според които гласовете са 27 035. Но ще приемем грешката за вярна и няма да преброяваме, а едва ли и те!

Stats4-800

Сега да разгледаме всички гласували на Референдум 2015 по-пълно и аналитично. Гласували от диаспората българи в чужбина са 27 034 човека в 294 избирателни секции. Една част от секциите са в градовете с Посолства и Консулства 112 общо, а други 182 са разкривани извън тях по желание на диаспората. Като гласовете са съответно 45% към 55% в полза за тези извън държавните ни представителства. Пълния списък може да свалите от този PDF файл..

Stats5-800

Може би ще представлява интерес в колко от Посолствата и Консулствата не бяха отворени Изборни секции. В 35 нямаше такива, въпреки, че в 14 от тях на последните избори са гласували над хиляда човека. Каква е причината за неоткриването им? Липса на интерес, миграция на диаспората или нежелание на държавата?

Все пак права сме имали!

Stats6-800

Понеже основният претекст на управляващата коалиция за орязаните права за гласуване от чужбина бе, „Намеса във вътрешните работи на страната“, визирайки гласовете идващи от Турция, нека погледнем какви са били резултатите от гласуванията само от диаспората на последните три парламентарни избори и да сравним.

Stats8

Видимо е от графиката, че въпреки по-малкото гласували ГЕРБ са доста по-облагодетелствани от откриването на нови избирателни секции и колко близки пропорционално са техните резултати спрямо броя на секциите. Докато при ДПС нещата са по-различни и има доста по-голям отлив на гласове. Разкритите над 200 нови секции носят на ГЕРБ цели 68% още гласове, докато ДПС взима едва 10% повече. Явно, че тази обосновка също куца в мотивите на Народното събрание.

Stats9-800

И на последно място да сравним къде и колко са промените в гласувалите между Парламентарните избори 2014 и тези на Референдум 2015 в първите 5 най-активни държави по-брой гласували. Виждаме от последната графика, че това са Великобритания с 44 секции и 4935 гласували, Германия с 21 секции и 3836 гласували, САЩ с 40 секции и 3587 гласували, Испания с 41 секции и 3098 гласа и 5-та е Гърция с 18 секции и 1159 гласа. Броя на секциите в тези държави е относително непроменен, максимум 3-4 секции разлика при 3 има малко увеличение, а само при една има намаляват. В червен цвят сме отбелязали гласовете на хората, гласували извън в секции извън градове с дипломатически представителства на Република България.

Новите промени за орязване на секциите най-много ще засегнат Испания, която е със 76% гласове извън ДКП. След нея е САЩ с 62%, а станалите три държави имат приблизително равностойно гласуване в градовете с Посолства и Консулства и останалите. За сравнение, на последен ред сме поставили и Турция. ТАМ имаше едва 222 души с интерес да си изкажат мнението за електронното гласуване. Като се вземе предвид, че секциите са 7, т.е. поне 35-40 са им членове, остават само 150 гласували в Турция на Референдума. В този ред на мисли, те имат най-малко право да се се оплакват от отнети права.

Общо в градове с Консулства и/или Посолства на Република България гласуваха в чужбина 12193-ма гласоподаватели, а в други населени места 14841 човека (0.5 % от гласувалите и 0.2% от всички с право на глас…). Според ЦИК право на глас са имали 6 766 619 български граждани.

Гласували са 2 708 716. Това е 40% активност.

Разбира се резултатите на тези избори и на предишните са такива, просто защото така са решили, а не защото по някакъв начин вие сте пуснали за А или Б гласа си. #КОЙ ЗНАЕ!

Полезни връзки:

Резултати от Референдум 2015 – ТУК
Портал на ЦИК за изборите до днес – ТУК

И едно видео по темата…

 

Петър Анастасов
www.BulgariaPress.com

1 Comment

  1. Поздравления за труда! Статията има обаче един принципен дефект. Българите в чужбина нищо не искат. Тези, които трябва да искат нещо, са българите в България. Именно те имат нужда от своите сънародници в чужбина. Българските национални интереси диктуват българите в чужбина да останат в национална орбоита. Именно под такъв ъгъл трябва да се гледа на гласуването в чужбина. То има за цел да приобщи нашите сънародници извън страната към националния живот. Включително чрез избирателен район – Чужбина.

Вашият коментар

Вашият имейл няма да се публикува.

*

Послено от !ИЗБРАНО