ВЛАСТЕЛИНИТЕ НА ПРЪСТЕНА

В една невероятно красива земя, по средата на безброй реки и няколко морета, между вековни планини и безкрайни полета живеели едни малки човечета. Планините били тяхна крепост. В мир и доброта имало за всички не само в изобилие, но и излишък. Веселие и пирове не спирали. Живеели те безгрижно под горещото слънце, а плодородието изхранвало всички. Дори нямали правила, свободно правели каквото си пожелаят. Нямали никакви проблеми! И никой на никого не пречел. Каква красота.

В друга земя, някъде по средата на нищото, сред пустини и камъни, без грам вода и сянка други човечета живеели ден за ден и единственото им занимание било да оцелеят. Те търсели постоянно нови места за да намерят вода и храна. Гладът, мизерията и нищетата така са сраснали с човечетата, че дори не забелязвали това, пък и нямали с какво по-различно да се сравнят…

Ден след ден годините минавали, световете са разширявали и ето, че краят на единия всъщност се оказал началото на другия.

Изненадата преминала и започнали сравнения, започнали проблеми. Едните били бели, другите черни. Едните едри, другите слаби. Едните гладни, другите сити. Едните имали всичко, другите нищо…Човечета се размесили, споделили благата и продължили живота. Вече нямало излишък за едните, но нямало и глад за другите. Гладни научили на труд мързеливите, а дебелите носели слабите и започнал прогрес. И така живеели в мир, а светът им станал двойно по-голям, всички били доволни от по-голямото разнообразие.

Три дни яли, пили и се веселили и заживели завинаги в мир и любов… Но дали така станало или сценария бил друг?

Никой не обича късите приказки, затова един втори сценарии. Когато нашите „послушни“ деца не заспиват, а са с широко отворени очи, може би прогледнали и осъзнаващи, че го има и този вариант на приказката. И така да продължим.

Его, егоизъм, власт, властелини са онези думи, с които приказката ни ще преразкажем. За онези жалки мънички човечета, добрали се или не до невидимия вълшебен пръстен, които всички преследват от времето, когато се допряха двете границите и етноси, човечета и прочие се смесиха. Историята в тази приказка се променя от героите й чрез религия, мечове и щитове, хитрост и политика, като целта е една. Едни да живеят на гърба на другите и отново да имат ненужното изобилие. Появяват се роби и господари, слуги и султани, лилипути и великани, та дори богове и титани. Доброто срещу злото, дявола срещу ангела, бедни срещу богати, черни срещу бели, малките човечета се разделят. А само разделени бивали покорявани, непожелалите да склонят глава, им я режели и така хиляди, милиони години. Факт е, че репродукцията на човечета обаче изпреварва унищожението на себеподобни, защото до наши дни тези малки същества още не са изчезнали. Историята и изтрита с гъба и сред толкова стотици хиляди години правото и кривото се определя от последните останали властелини. Пръстена още не е открит, а чудесата на които се надявали всички никога не се появяват.

Днес тези човечета са готови на всичко. Познавайки само троха от историята и то променена, базирайки се на „науката“ обявила се за такава заради събиране на анализи от двеста години и намираща средното аритметичното. Информиращи плоските си мозъци се от плоски екрани, дори заоблени вече, човечета дори и да се събудят само ще открият истината за голямата бездна, в която се намират.

Обявилите се за властелини се избиват едни други в борбата за пръстена, а човечета дори вече не са от значение нито като бройка, нито като качества. Властелините са повярвали в силата на пръстена липсващ на ръката им с такава сила, че дори не забелязват неговото отсъствие там. Човечета не са вече различни като в началото на приказката… Вече те са просто бройка за постигане на цели!

Без белег и име днешните човечета се променят в пакет всеки път когато се промени и поредния властелин. Днес са едни, утре други…човечета без лица, очи и сетивна система. Човечета претръпнали и примирили се някога, а днес неосъзнаващи и лишени от своите сетива завинаги. А ако някога се появи чудо, някое човече с увреден ген, запазен от древни времена се роди и ПРОГЛЕДНЕ още с първата глътка въздух, то може да избере – Да стане ВЕЛИКАН или да бъде погубен от ВЕЛИКАНИ. Вие кое избирате?

Спирам досадната приказка. Защо я разказах? Защото за жалост хората днес не могат да избират. Всички срещу властелините. Това е живота. А властелините са зависими само от благата, които им генерираме. За радост има и изключения. Едното е в моя роден град. Там тази логика е нарушена. Властелините са приложили странна система с мини-властелини за подизпълнители за да не си цапат ръцете. Единствения доход в този изчезващ от карта град е държавната и общинската администрация, защото всичко друго е изчезнало с появата на властелините. Унищожено, разграбено, съсипано и плячкосано. И въпреки, че на пръв поглед този безлюден и безвкусен остров не би следвало да представлява интерес, се оказва че и тук властелините се сменят след всяка смяна на невидимия пръстен след поредната битка. ТОВА Е ТРАГЕДИЯ ЗА ЕДНИ и ПИР ЗА ДРУГИ. Ето затова и на „избори“ страха от промяната е голям. Представете си ужаса на мини-властелини, живеещи от трохите. Всяка смяна на трона, променя и цялата пирамидална структура до поредния канцеларски плъх. А единствените активни са онези страхуващи се от загуба на стола и онези борещи се да седнат на него. Готови сме да избираме всеки наред, през ред, през два реда или както ни каже властта. Или си мислите, че се гласува за човечето!?!

Цирка е пълен и клонящ към пародия, а за да превърна и драмата в трагедия ще спомена, че избора не само е зависещ, а и определящ се от гласа на хора продали го за една троха. Затова градът ни е пълен с обещания и умряла надежда. Стълбовете са обвити в некролози, детския плач е мечтата за всяка баба и дядо.

Светлина в тунела я няма, защото тунела не е построен до край, а е път без изход, но хората живеят с надежда и вървят все по-навътре към дъното на дупката, излъгани и използвани. И въпреки това те са свикнали с тази симбиоза между властелин и човече и дори не желаят промяна! Единственото останало удоволствие е ракия и туршия….